Определяне механичния състав на почвите


Отделните растителни видове имат различни изисквания към почвите. Едни се развиват по-добре на леки и проветриви, а други — на по-тежки и влажни почви. Как стопанинът ще разбере каква е почвата в двора му, щом като няма лаборатория, в която да определи физичните и химичните й свойства, запасеността й с хранителни вещества и т.н.? Положението не е безизходно. Механичният състав може да се определи по следния начин.

Глинестата и тежко глинестата почва, когато са влажни, лесно се смачкват. При триене между дланите от тях се източва и се образува шнур, който, ако се обвие около палеца, не се напуква и не се накъсва. При разтриване между пръстите пясъкът в тях не се усеща.

Влажната тежко песъчливо-глинеста почва се източва на шнур, който при огъване образува пукнатини. При разтриване между пръстите пясъкът се усеща слабо. Влажните средно и леко песъчливо-глинести почви се източват на шнур, който при сгъване се накъсва. При триене между пръстите се усеща пясък. Влажните глинесто-песъчливи почви не образуват шнур.

Информация за характера и състоянието на почвите може да се получи и от някои плевели. Така например щирът и градинската тученица показват, че почвата,
върху която са израснали, е топла и добре запасена с хранителни вещества; балурът — че почвата е черноземна, рохкава и плодородна; копривата — че почвата е богата с хранителни вещества и особено с азот.

Лепката представя леките и богати с хранителни вещества почви; тлъстигата — леките и влажни почви; ръжевидната овсига — тежките и влажни почви; козята брада — песъчливите, а змийското мляко — каменистите и сухи почви. Полската овсига показва, че почвата е варовита, власатката и лападът — че е кисела; жълтата комунига — че е засолена.

Ако стопаните използуват добре тази своеобразна “лаборатория”, ще бъдат доволни от информацията, която тя ще им даде. Плодородието на почвите се определя и от мощността на почвата (вертикалното разстояние от повърхността на почвата до твърдата скала).

По-дълбоките почви са по-богати с хранителни вещества, а плитките са по-бедни и на тях растенията се развиват по-лошо. Съществено значение за развитието на растенията има реакцията на почвения хранителен разтвор. Много култури не виреят на кисели почви.

Всеки стопанин може да определи дали почвата в двора му е кисела, ако има в домашната си лаборатория фенолфталеинови или лакмусови хартийки, които може да се купят от книжарниците за ученически пособия. Киселата почва променя белия цвят на фенолфталеиновите и синия на лакмусовите хартийки в червен.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top