Александър Буйнов «маестрото» на руската естрада


Александър Буйнов е известен музикант, един от най-добрите вокалисти на руската естрада, човек с «бронебойно» обаяние мощна енергия, многостранен талант и богата творческа съдба. В своята професионална кариера Буйнов успешно се проявява в различни направления на шоу-бизнеса: добър композитор, виртуоз на клавирни инструменти, забележителен певец, пластичен танцьор и възпламеняващ шоумен, той е способен с лекота да задържа вниманието на препълнената зала или стадион по време на целия концертен “маратон” , емоционално да контактува с публиката.

Александър е винаги в отлична физическа форма, което му позволява (в комплект с неговата “команда” – музиканти и кордебалет) да превърне всяка изява в незабравим фееричен спектакъл. Като истински «Крал на естрадата» той пее само ”на живо”, по принцип не използва фонограма и лично режисира собственото си шоу. Show must go on!..

«Буйно» детство в тиха уличка
Саша Буйнов е роден на 24 март 1955 год. в Москва, в Большая Тишинская переулка (Голямата Тишинска уличка), и расте в голяма комунална (общинска) квартира. Живее заедно с родителите си и с братята си в голяма обща стая, претъпкана с мебели и двуетажни кревати, направени лично от бащата Николай Александрович.

Буйнов-старши (заслужил фронтовик, военнен летец, който след Великата Отечествена война работи като преподавател по физкултура). Именно той предава на Саша любовта към спорта, която послужила на сина за отлична служба не само в армията и в “цивилните” години на живота.

Майката на бъдещия артист, Клавдия Михайловна, била сериозен музикант – завършила консерватория в клас по фортепиано. Между впрочем, майката дружила с легендарната жена-летец Марина Раскова, и Саша от детството си започва да чете книжки от прославената «покорителка на небесата» и често й ходел на гости.

Всичките чеирима братя в семейство Буйнови, благодарението на старанията на майка си, получили музикално образование. Но само Александър станал професионален музикант. Още на 5-годишна възраст родителите дали талантливото момче в музикалната школа-седемлетка към Академическото Училище при Държавната консерватория на името на П.И.Чайковски (знаменитата «Мереляковка», разположена на Мереляковската улица) в класа по фортепиано. Дипломният изпит – изпълнението на «Басо остинато» от Р. Щедрин – бил взет от Саша с отличен.

Следвоенното московско детство било пълно с екстремни преживявания: момчетата предпочитали да играят на война, увличали се по оръжия, сами си правели лъкове, арбалети, самоделни карбидни бомби. Веднъж палавниците изпратили на Сашка Буйнов, като на най-смелия, да провери защо не се взривява някакво «самоделно взривно устройство».

Щом младежът приближил, бомбата издведнъж избухнала и… повредила очите на Саша. Наложило се да носи очила (така го помнят поклонниците на ранното му творчество). Впрочем, след време сменили очилата с контактни лещи – артистичният имидж изисквал промяна.

«Безбожна» младост
В годините, когато бил в средното училище, Александър Буйнов организирал джаз-бенд с нахалното име «Антихристи». По спомени на «участници в проекта», истински инструменти били само фортепианото и шестструнната китара. Чинията на ударната уредба била заменена от капак на голяма стара тенджера, барабаните били прости – пионерски. Китарните струни музикантите си «усуквали» сами, за да не са грапави и да не им нараняват пръстите.

Групата с успех свирела на училищните забави модерните (тогава): туист, буги-вуги и рок-ен-рола на Чък Бери. На концертите им се събирал народ от целия район. Започнали да канят момчетата и в други райони на Москва.

След това, Александр Буйнов дори се решил на авантюра в духа на онова време и в духа на …собствения си характер – да се впусне в своите първи гастроли заедно с рокера Александър Градски. В началото давали концерти, където им падне – например, направо на мраморните стъпала на главния корпус на МГУ. В онези години Буйнов успял да посвири и в една от групите на университета на име «Кварки» и за първи път се пробвал като композитор.

Музикален калейдоскоп
Със знаменитата група «Скоморохи» ( в превод: смешници, шегаджии) Саша гастролирал по цялата страна. А после влязъл в казармата, в която получил военна специалност и се оженил за първи път.

Точно преди казармата Александър постъпил в музикалното училище и след военната си служба продължил обучението си в диригентско-хоровия отдел. Висшето си образование Буйнов получил след като вече бил популярен изпълнител – в 1992 година завършил режисьорския факултет на ГИТИС, а неговата дипломна работа бил грандиозният концерт-спектакъл «Капитан Каталкин» в Санкт-Петербургската концертна зала «Октябрьска».

След военната си служба Александър Буйнов работил като музикант и вокалист в прославената по цялата столица рок-група «Аракс». Мощният професионален състав осигурявал на колектива безбройни концерти: в първата част рокерите изпълнявали композиции на «Santana», «Led Zeppelin», «Ten Years After», «Deep Purple», а във втората – руски хитове.

Ставайки пълноправен член на трупата на театъра «Ленк», в средата на 70-те години на 20 век «Аракс» участвува в спектаклите «Тил» и «Автоград-ХХI», «Звездата и Смъртта на Хоакин Мурета», «Юнона и Авос». През годините на своето съществуване групата направола 876 гастрола(!), реализирала проекти с популярни композитори и изпълнители: Ю. Антонов, А. Зацепин, А. Пугачева, Т. Анциферова, Л. Долина и много други.

В резултат на това сътрудничество били издадени дискове и кинофилми.
През 1976 година А. Буйнов известно време поработил в групата «Цветы» под ръководството на Стас Намин с такива «звездни» личности като Ю. Фокин, А. Слизунов, А. Лосев, К. Никольский.

Накрая настъпил още един «звезден» час: дошло времето на «Веселые ребята».
В състава на ансамбъла Буйнов свирел на клавирни инструменти, пял знаменитите шлагери: «Бологое», «Тетя», «Бродячие артисты».

Огромна популярност донесъл на групата албумът с изпълнение на задгранични хитове, издадени за Олимпиада-80. С Юрий Чернавски и Владимир Матецки Александър Буйнов взел участие в създаването на знаменития албум «Банановые острова».

Ставайки солист на «Веселые ребята», певецът се превърнал в хиперпопулярен изпълнител и (по данни на вестник «Комсомольская правда»), влязъл в тройката на най-добрите клавирници. Колективът записвал песни, които веднага ставали хитове, и събирал тълпи от зрители, запълващи най-големите стадиони на страната.

Солово плаване
В 1989 година Александър Буйнов избрал пътя на соловата кариера, ставайки артист-вокалист на Московското концертно обединение «Эра», а след това – артист във фирмата «АРС» (1991г.).

През февруари 1993 година шоуменът става художествен ръководител на ансамбъла (от музиканти и балет) «Чао», получавайки възможност за реализация на собствените си разностранни творчески таланти – като артист, композитор и постановчик на концертите.

Днес Александър Буйнов вече е автор на песни-хитове, станали класически в руската поп-култура: «Капитан Каталкин», «Девушка в Балашихе», «Посидим-помолчим», «Пустой бамбук», «Разные вагоны» (изп. Алла Пугачева), «Откройте окна», «В тихом омуте», «Карманный вор» и много много други.

В 1991 година, специално за Рождественските срещи по молба на А. Б. Пугачева, А.Буйнов написал химн «Рождество» по текст на Илья Резник. През изминалите години Александър Буйнов нееднократно е изнасял успешни концерти в най-престижните зали на Русия и зад граница – в САЩ, Израел, Германия и много други страни. Издал е 13 солови албума, добили широка популярност сред любителите на поп-музиката:

1. «Билет на Копенгаген» (1991 г.)
2. «Ё-моё» (1992 г.)
3. «Гостиница Разгульная» (1993 г.)
4. «Во, жизнь довела!» (1994 г.)
5. «Я знал любовь» (1995 г.)
6. «Я – московский!» (1996 г.)
7. «Острова любви» (1997 г.)
8. «Финансы поют романсы» (1999 г.)
9. «Любовь на двоих» (2000 г.)
10. «Нет слов» (2001 г.)
11. «Лови» (2003 г.)
12. «Все дела» (2004 г.)
13. «Взрослые песни» (2006 г.)
14. «В облака» (2006 г.)

В 1998 година Буйнов озвучил ролята на Распутин в пълнометражния американски мултфилм «Анастасия». По думите на продуцента на компанията «XX Century Fox» Дебора Чин (Debora Cheen), Александър станал най-добрият «Распутин» сред всички актьори от 22 страни, озвучавали този филм.

В 1995 година в гр.Рига (Латвия) се провел концертът “Большой рождественский”, който открила Латоя – сестрата на Майкъл Джексън. Във втората част на концерта се представил Александър Буйнов с програмата «Я знал любовь». Концертът се предавал по телевизиите в цяла Европа и по телевизиите на балтийските страни.

През 1996 година Буйнов взел участие в 25 концерта на «супер-тур» по градовете на Русия и страните на ОНД, организирани от фирмата «АРС» в подкрепа на Президента на Руската Федерация Б.Н.Елцин, а също участвал в концерта «Песня года» в Ню Йорк, в «Радио-Сити Мюзик-хол» и в хотела «Хилтън» в Атлантик Сити.

През април 1998 г. в гр. Тел Авив (Израел) в зала «Синерама» с успех минал соловият концерт на Александър Буйнов «Островите на любовта» и концертът в парка «Аяркон». В същата година Буйнов изнесъл концерти в Берлин и в Дюселдорф (Германия), участвал в творческите вечери на композитора Игор Крутой в САЩ.

Много клипове на Александър Буйнов са станали класика в съвременното руско естрадно изкуство: «Параллельные пути» (с участието на топ-модела В.Дронова), «Посидим-помолчим» (с участието на актрисата Алика Смехова), «Пустой бамбук», «Песня о Родине», «Для тебя», «Потанцуй со мной», «Падают листья» «Острова любви» (реж. Дмитрий Фикс), «Мои финансы поют романсы» (муз.И.Крутой) и «Любовь на двоих» – режисьор В.Разгулин.

В живота си Александър Буйнов се придържа към девиза «Make love, not war!», обожава футбола – страстен поклонник е на московския «Спартак» и е уверен, че «красотата на футбола ще спаси света». Свободно време артистът практически няма.

Обича класическата музика и литературата (свири Скрябин, препрочита Бунин), изпитва удоволствие (като естет и професионалист) от концертите на В.Спиваков и «Виртуозите на Москва». Освен това се увлича от автомобилни състезания и от конна езда. Страстта към адреналина често се проявява в този човек-творец. И преди и сега той живее и работи в родния си град – Москва.

Чинове и звания на «маестрото» на руската естрада
Александр Буйнов е Заслужил артист на Русия, Народен артист на Ингушетия, Народен артист на република Северна Осетия – Алания.

Награждаван е с Почетния Орден, с Ордена «Почетния Знак на Украйна» I степен, с почетния знак «За съдействие на МВД на Русия», с вимпела на «Руския Спецназ», с медал от Министерство на отбраната на РФ «За укрепване на бойната дружба», със Знак за отличие от Министерство на отбраната на РФ «Главен маршал на артилерията Неделин».

За оказаване съдействие на войските и за шефска работа в «горещите точки» Александър Буйнов е награден също с грамоти и има благодарност от: Президента на Русия, Министерството на отбраната на РФ, ФСБ и МВД на Руската Федерация, кмета на Москва – Ю.М. Лужков и губернатора на Московска област – Б.В. Громов.

Александър Буйнов е Лауреат на премията на МВД, лауреат на премията на Леонид Утесов за принос в руската култура, нееднократен лауреат е на фестивала «Песня года» (Песен на годината), притежател на Гранд-при на международния конкурс «Братиславска лира» и на приза на фирмата «Супрафон».

На рок-фестивала «Ереван-80» бил удостоен със специалния приз за аранжировка и изпълнение на песента на Пол Маккартни «Black bird».
Списанието «Лица» в 2000 година нарекло Александър Буйнов «Пеещата обложка на годината».

Александър Буйнов е член на Политсъвета на Московската организация на партията “Единна Русия”, член е и на Обществения Съвет на ГУВД МО. Впрочем, певецът въобще не мисли да се отдава на политиката. Главно дело на живота му е било и си остава музикалното творчество.

Be Sociable, Share!

6 comments

  1. Безумна мечтателка
    15.07.2009 at 11:29

    Обожавам Буйнов!!! Ако някога такъв Мъжкар пресече житейския ми път, няма да допусна никога, никога, никога да ми изпее песента си: “Живи как знаешь” (муз. А. Новоселов, сл. С. Алексеев)

    Я устал, так устал.
    Надоели твои обиды.
    Как с тобой я попал?
    И просвета увы не видно.

    Но придет тот день.
    Он не за горами так и знай.
    Я скажу тебе: «здравствуй» и «прощай»,
    «Живи как знаешь».

    Эта жизнь без тепла.
    Тяжелеет на сердце камень.
    Где любовь, что была?
    А была ли она не знаю.

    Но придет тот день.
    Он не за горами так и знай.
    Я скажу тебе: «здравствуй» и «прощай»,
    «Живи как знаешь».

    Превод

    Живей както си знаеш

    Уморих се, така се уморих.
    Омръзнаха ми твоите обиди.
    Как можах на тебе да попадна?
    И отърване няма…

    Но ще дойде този ден –
    той не е зад планините, да знаеш!
    Ще ти кажа”здравей” и “прощавай”
    “Живей както знаеш”.

    Това е живот без топлина.
    Тежи на сърцето ми камък.
    Къде е лубовта, която беше?
    А беше ли – не зная…

    Но ще дойде този ден –
    той не е зад планините, да знаеш!
    Ще ти кажа”здравей” и “прощавай”
    “Живей както знаеш”.

  2. nekerman
    15.07.2009 at 18:16

    Не знам за теб “безумна мечтателке”, но на една разумна мечтателка и е време да изпее тази песен на един мъж. Ако разбира се има претенции да е с разума си.

  3. Младен
    15.07.2009 at 18:23

    Само: дано този мъж не съм аз!!!

  4. Коко Sh
    16.07.2009 at 13:47

    Адаптация

    „… без твойте единствени ръце…”

    А реките са под мостове застинали
    и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.
    Това, което търсим, не е минало -
    избираме руслата им просторни.

    Пристанищата са отдавна непотребни
    и котви се люлеят под маяка вяло.
    И от вълните пръските тъй дребни
    проблясват нежно в мрака, мили – в бяло.

    А планината непокорните зове ли,
    ведно прегърнали се – с тях е вятърно,
    достатъчна ли е реката, море… и…
    Нима е границата планината?

    17.12.2007г.

  5. Лещи
    22.12.2009 at 18:49

    Еми и аз съм на мнение че с лещи е по друг имиджа които получава едно публично известна личност

  6. Буиножв е велик за това няма две мнения
    01.05.2010 at 16:36

    гледах по руската 1-ва концерт на Буйнов и неговите песни ме хванаха за сърцето, рядко се слу4ва песен да успее да те докара до сълзи. Благодаря от цялата си душа. С благодарност Тони

Leave reply

*
Back to Top