Органични и минерални торове


Органични торове. Към органичните торове се отнасят оборският тор, торовата течност, птичият тор, компостът, зеленото торене и др. Те съдържат в органичното си вещество всички елементи, необходими за пълноценното хранене на растенията, както и за увеличаване на хумуса в почвата, за активизирането на полезната микрофлора в нея и за подобряване на плодородието й.

Оборски тор. Това е най-отдавна използуваният органичен тор. Той може да бъде овчи, говежди, конски, свински. Най-богат с хранителни вещества е овчият тор, следван от конския и говеждия, и най-беден — свинският. В двора торът от всички селскостопански животни обикновено се събира в едно торище, поради което е смесен.

Най-пълноценен е, когато постелята в него е добре угнила или както се казва, торът е прегорял. Смесеният оборски тор съдържа около 0,6 на сто азот, 0,2 на сто фосфор и 0,6 на сто калий. В 1 кг тор има oколо 5 мг бор, 50 мг магнезий, 25 мг цинк и други микроелементи.

Птичи тор. Това е най-богатият с хранителни вещества органичен тор. В сравнение със смесения оборски тор съдържа около 3 пъти повече азот и фосфор и около 4 пъти повече калий.

К о м п о с т. Много ценен органичен тор, който у нас все още се използува твърде ограничено. Приготвя се от различни органични отпадъци — листа от дърветата, стъбла от царевица и слънчоглед, стъбла и коренища от зеленчуците, трева от затревените площи, стърготини и др. Отпадъците се наситняват и се натрупват на куп, широк около 1,5—2 и висок 1—1,5 м.

След всеки пласт от 20—30 см органични отпадъци се насипва 5— 10 см хумусна (плодородна) почва. Купът също се покрива с 10 см почва. За да се получи по-пълноценен компост, към всеки кубически метър органични отпадъци се прибавят 2 кг амониева селитра, 4 кг обикновен суперфосфат и 4 кг калциев сулфат.

Обикновено компостът става готов за употреба след 7—8 месеца. Добре ще бъде, ако компостният куп се лопатира поне 2—3 пъти през 50—60 дни, като едновременно се навлажнява с торова течност или с вода. Добре приготвеният компост съдържа 0,3—0,5 на сто азот, 0,2—’0,4 на сто фосфор и 0,3— 0,6 на сто калий.

Зелено торене. Състои се в заораването в почвата на зелените и сочни надземни части на растения с цел да се увеличи органичното вещество в нея. За зелено торене се използуват предимно бобови култури, които имат способност да натрупват в растителните си части азот.

Най-подходящи са обикновеният фий, фуражният грах и бялата лупина. На много бедни, неокултурени почви като растение пионер за зелено торене може да се използуват и небобови растения. Много подходящ е черният синап, който образува обилна зелена маса.

Културите за зелено торене може да се засяват през пролетта или през есента и да се заорават, когато са образували най-голямо количество зелена маса с голямо съдържание на азот. При бобовите култури този момент настъпва през фазата на цъфтеж, когато на главното стъбло са образувани първите бобове. Заравянето трябва да бъде дълбоко (на 20—25 см), като растенията се покриват добре с почва.

При условията на малката домашна градина зеленото торене може да се използува преди всичко за окултуряване на почвата.

Минерални торове.
Това са синтетични торове, които според съдържанието на хранителните елементи биват азотни, фосфорни и калиеви.

Азотни торове. От тях най-често се използуват амониевата селитра и амониевият сулфат и по-рядко карбамидът. Амониевата селитра съдържа 34—35 на сто азот. Тя е хигроскопична и се сбива на буци, затова трябва да се съхранява в сухи помещения.

Амониевият сулфат съдържа около 20 на сто азот. Той не е хигроскопичен, поради което се съхранява по-лесно. При продължителното торене с него обаче почвата се вкислява. Карбамидът е най-концентрираният твърд азотен тор. Съдържа 46 на сто азот.

Азотните торове са лесноразтворими във вода и имат бързо действие, затова те по-добре ще се усвояват от растенията, ако се внасят в почвата в определени моменти от развитието им.

Фосфорни торове. Най-широко се използува обикновеният суперфосфат, който съдържа 16—18 на сто фосфор. В дворната градина успешно може да се използува и концентрираният суперфосфат. От него у нас се произвеждат двоен суперфосфат с 35—40 на сто фосфор и троен суперфосфат с 45—46 на сто фосфор.

За да се повиши коефициентът на използуване на фосфора и да се подобрят физичните свойства на тора, както обикновеният, така и концентрираният суперфосфат се произвеждат гранулирани (на зърна).

Фосфорните торове са по-трудно разтворими във вода и се усвояват по-бавно от растенията, поради което е по-добре да се внасят в почвата през есента и по-дълбоко, в зоната на хранещите корени.

Калиеви торове. В дворната и вилната градина най-често ще се използуват калиевият сулфат, който съдържа 48—52 на сто калий, и калиевият хлорид с 48—62 на сто калий.

Потребностите от калиеви торове в двора и вилното място може да се задоволят, като се използува пепелта от изгарянето на дърва, слама, царевични и слънчогледови стъбла и други растителни отпадъци, която съдържа от 20 до 30 на сто калии. Калиевите торове и пепелта е най- добре да се внасят в почвата през есента.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top