Бамя


Бамята е едногодишно тропическо растение от семейството “слезови” (Hibiscus esculentus L). Родината й е Етиопия и Мала Азия. Сега бамя се отглежда навсякъде, особено в тропическите и субтропическите страни. Този зеленчук е богат на белтък, аскорбинова киселина, съдържа витамини от група В, а също и минерални вещества. По вкус бамята е нещо средно между патладжан и аспержи, което я прави широкоприложима в кулинарията.

Не й е нобходима продължителна термична обработка. Варена или леко запържена, може да бъде гарнитура към месо, но е подходяща и за супи. Тя се съчетава добре с домати, чесън, лук, смлян червен пипер и други подправки. Бамята може още да се замразява, да се маринова, ( в туршия), да се суши. А зрелите семена на бамята може да се използват като заместител на кафе.

Be Sociable, Share!

One comment

  1. Начинаеща кулинарка
    30.07.2009 at 21:14

    Много ме заинтригува вашата идея за сушена бамя. Бях чувала за прясна, за замразена, за маринована, но за сушена чувах за първи път. Я, рекох си, да го проверя този Нвкерман какви си ги измисля(мъжка му работа!). Пуснах въдицата в Гугъла и ето какво се закачи на нея – мъжка рецепта за сушена бамя:
    “СУШЕНА БАМЯ
    Купува се бамя около до 5 см.дължина, ако няма от този прекрасен размер, работа върши и по-дългата /но вече не е същото като с оная мъжка работа, ами обратнопропорционално/. От макара с конец за ръчно шиене/разбирай малко по-дебел от машинните/ се откъсва 1 метър, вдява се в игла задължително с ушенце и бамичките се нанизват в основата на дръжките. Така наречената “везаница” се вързва на единичен моряшки възел и се висва на проветриво място около 20-тина и много повече дни. Може да изтрае и две години. . От 1 кг. бамя се получават около 10 везаници, което е равносилно на 10 яхнийки само от бамя. Ако се прибавя към гювечи – 20 гювеча.
    Съхнейки, бамичката заприличва на дедовия , т.е. като шушулка от бело бобче.
    Нема да се косите, оти и дедовия мое да върши некаква работа!!!!
    Когато ви потрябва, бамята се изнизва от везаницата и се попарва 10-тина – 15 минути във вряща вода с малко оцетец .
    Дедовото става като на унука му, т.е. бамята отново добива същата големина и е готова за готвене.
    Има и една хитринка при закупуването на бамята за сушене. Гледайте да бъде малко поовехнала, защото си е загубила близо 20-30% от теглото и никой не я ще. Точно това Ви трябва!”.
    Рецептата е от един форум, в който авторите нямат претенции за авторски права. Пък и авторът е минал анонимно(с псевдоним “Бесният”). Като му прочетох “цветистата” рецепта реших, че и на този мил младеж- Некерман ще му е интерсно да види как пишат кулинарни рецепти някои “бесни” чичковци.

Leave reply

*
Back to Top