Сърдечен ритъм при шофиране


В разговорната реч под стрес разбираме изобщо някакво вредно въздействие, макар и да не е точно така. Приятният дразнител също може да предизвика стресово състояние. За изясняване на това объркване на понятията Ханс Селие (канадски биолог) въвежда понятието дистрес, което недвусмислено означава вредно или неприятно въздействие. В този смисъл употребяваме понятията стрес и дистрес във връзка с управляването на моторни превозни средства.

За повечето хора кормуването е приятно преживяване. Съпътстващото го натоварване обаче не винаги е приятно и често е дори много неприятно. Неприятности имат предимно професионалните шофьори, защото кормуването е тяхна ежедневна работа, задължение и отговорност.

През определеното от работодателя 8—12-часово работно време те са изложени на значително повече опасности и премеждия, отколкото водачите на лични автомобили. Това не означава, че последните са изложени на по-малко стресови въздействия. Стресорите не правят разлика между любители и професионални шофьори.

Проучването на биологичния механизъм на стресовата реакция е любима тема на специалистите от автомобилния транспорт. Чрез опознаването на тези процеси те могат да си съставят картина на засягащите водачите на моторни превозни средства видове стресови въздействия, за техните размери, за индивидуалната поносимост и годност на водачите, а може би и за възможностите за отстраняване или намаляване на тези стресови въздействия.

Тъй като под въздействието на какъвто и да е смущаващ или вреден дразнител се отделя адреналин и това незабавно и забележимо учестява пулса и повишава кръвното налягане, от текущото измерване на пулса може да се съди за нервното състояние на водачите на моторни превозни средства.

Същият проблем може да се реши, като се записват едновременно пулсовите удари по време на кормуване и броят и честотата на пътните характеристики като се монтира преносим ЕКГ-апарат на гръдния кош на водача.

Един изследовател от заводите ФИАТ измервал с ЕКГ-апарат честотата на пулса на шофьори на моторни превозни средства при бавно, градско и бързо извънградско движение по автомагистрала и по нанагорнище. Още при сядането в автомобила броят на пулсовите им удари се повишавал с 8— 10 % в сравнение със стойностите в покой.

По време на кормуването били регистрирани твърде разнообразни стойности. Понякога честотата на пулса се увеличава с над 60 удара за 4—6 секунди. Най-високата стойност била 140 удара в минута. При някои водачи за 6—8 секунди броят на пулсовите удари бързо се повишавал или намалявал, а при други промяната била по-бавна и продължавала до 20—30 секунди.

При трудни и опасни пътнотранспортни положения броят на пулсовите удари се повишавал общо, но това се дължало по-скоро на субективната преценка ма положението от страна на водачите и не отговаряло на действителната опасност или затруднението.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top