Мрамор в дома част втора


Обработване на мрамора. Повечето от фирмите, обработващи мрамор, поддържат единни стандарти и произвеждат плочи с размери 300 х 300, 305 х 305, 400 х 400, 600 х 300 мм. Дебелината е в зависимост от предназначението им и варира от 10 до 20 мм и повече. Що се отнася до вида на облицовъчните плочи, то вариантите за обработка на поверхността на мрамора не са много: полиране, шлифоване, бучардисване, изкуствено състаряване (“антик”).

Полирането и шлифоването подчертават естествената красота на мрамора. Бучардисването му придава полезни противоплъзгащи ивици. Все по-голяма популярност придобива мараморът-”антик”, който е предпочитан от любителите на старинното, и за стилизацията на интериорите под знака”античност”. Смата се, че имитацията на естественото стареене (патиниране) създава особено усещане за мекота и топлота.

Състареният мрамор се използва за облицовка на подовете в салоните – с негова помощ дизайнерите се опитват да привнесат в интериора дух на старинност и истинност. С преднамерено пресъздаване на това природно явление, може да се получат различни степени на стареене.

Ефектът на стареенето се достига чрез обработка на повърхността по специална технология, която може включва както механично (в това число и ръчно), така и химическо въздействие. Например, за производство на маси, украса на стените и подовете често се използва мозайка от мрамор. Парченца от мрамора се слагат в специален барабан, в който камъчетата се трият едно в друго и придобиват закръглена форма.

Грижа за мрамора

Според експлоатационните си характеристики мраморът практически е вечен, но (както всеки “жив” материал) изисква грижа и трябва да бъде защитен от агресивни въздействия – мръсотия, вода, соли, пясък, киселини. За тази цел се използват специални средства: укрепителни и полировъчни, каменни “импрегнации”, почистващи препарати, уплътнители, даже обикновен пчелен восък.

На първо място е полирането. Основен враг на полировката е замърсяването, поради което се налага редовно почистване на мраморните повърхности. Восъчните защитни покрития подобряват вида на мрамора, защитават го в процеса на експлоатация и позволяват миенето на обработените мраморни повърхности с обикновена вода.

За незащитените мраморни плотове има специални вещества, които не само измиват мръсотията, но и създават защитна пелена. Разработени са и препарати, намаляващи плъзгането даже по влажни мраморни повърхности.

Ако дефектите на мрамора са станали толкова сериозни, че восъчните препарати вече не са в сътояние да помогнат, се прилагат по-радикални средства: – шлифоване с последващо полиране. Те се изпълняват с помощта на специално оборудоване. В резултат мраморът приодобива отново първоначалния си вид.

И все пак…защо мрамор?

Самото название на мрамора говори само за себе си – marmaros на гръцки означава “блестящ камък”. В продължение на не едно хилядолетие той е запазил правото си да бъде съвършеният довършителен материал – блестящ във всяко отношение.

Още античните майстори са забелязали, че това е уникален материал за създаване на прекрасни форми. От мрамор с топъл бял цвят е изваяна Венера Милоска, от мрамор са построени Партенонът, храмът на Зевс Олимпийски и колоните на храма на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на света.

Благодарение на невисоката си твърдост този камък великолепно се полира и дава мек, сякаш идващ от дълбините му, блясък. В лъчите на светлината, проникващи в камъка, мраморът каточе ли оживява – наоколо се появява лек светещ ореол.

Той заблестява и по него играят розови, жълти, сиви, сини, зеленикави, червеникави, кафеникави тонове, поразява с дълбочината на черното, а също и с всевъзможните негови съчетания. В цветния мрамор обикновено има много жилки (така наречените “вени на мрамора”), които представляват пукнатини, запълнени с природни примеси.

При срязване на мрамори Jura, Rosso Verona или Fossile Marrone внимателният поглед може да различи силуетите на древни охлювчета, вкаменени водоросли, корали, раковинки.

Някои сортове, имащи съставки от кварц и пирит, просвяткат с кристални и златисти “нотки”. В зависимост от подбора на цветовете, “мраморният” интериор може да бъде топъл или студен, масивен или въздушен, разкошен или скромен, тъмен или светъл.

Колосалната цветова палитра в диапазона на мрамора – от абсолютно чер до млечнобял (последният е бил боготворен от Микеланджело) позволява да се вдъхне живот и на най-блестящите замисли.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top