Декоративни дървета и храсти


Тази група се представя от много богат генетичен фонд, но ще бъдат разгледани само онези видове, които са най-подходящи за дворното украсно градинарство. Декоративни широколистни дървета. С богатството от форми на короните и листата, със свежестта на зеленината през пролетта и многобагрието през есента широколистните декоративни дървета придават празничност на всеки двор.

Бяла бреза. С рехавата си кокетна корона и нежно зелените в ранна пролет листа бялата бреза придава ефирност на дворния пейзаж.

Тя е с голяма екологична приспособимост, развива се успешно при различни почвени и климатични условия и може да се отглежда във всеки двор.

В природата образува смесени съжителства с бора и с други иглолистни видове. Подходяща е за засаждане

Червен дъб. Това твърде голямо дърво е особено: сиво през есента, когато листата му придобиват пурпурночервен цвят. Расте бързо и е устойчиво на студове и засушаване.

Вирее най-добре на места със северно изложение. Червеният дъб не е взискателен към почвата. Може да се отглежда от морското равнище до 1600 м надморска височина в големите вилни места.

Черница. У нас от това невзискателно към почвите и сухоустойчиво дърво са разпространени видове с овални и с яйцевидни листа, с бели, розови и червени до черни плодове. Може да се отглежда във всички дворни и вилни места. Подходяща е за единично засаждане.

Плачеща черница. Тази форма но-често се използува в декоративното строителство. Малката й височина — 3 до 4 м, позволява да се отглежда във всички дворни и вилни места.

Както и другите плачещи форми, добре е да се засажда единично в тревата, в самостоятелни и в смесени групи с иглолистни видове, а също така и единично в тревната площ и като алейно дърво покрай пътеките.

Плачеща бреза. Клонките на това невисоко красиво дърво са провиснали надолу и му придават тъжен (печален) вид. Това усещане ще се промени, ако то бъде засадено край малко водно басейнче, сред зелената трева с нацъфтели в нея нежни цветя.

Сребролистна липа. Това е средно високо дърво, кое¬то омайва с приятната миризма на цветовете и пълни по¬гледа с красивата си гъста пирамидална корона.

Особена пищност й придават тъмнозелените отгоре листа, покрити отдолу със сребристобели власинки, които обличат цялото дърво в мек сребърен отблясък. Макар че в свободната природа расте в равнинно-хълмистите райони, добре ще е да се засажда на по-топли места.

Дребнолистна липа. Тя е по-непридирчива от своята посестрима и може да се отглежда във всеки двор от морския бряг до 1500 м над морското равнище.

Има хубава, добре облистена корона с по-дребни, отгоре тъмно-, а отдолу синкаво-зелени сърцевидни листа.

Бяла акация. Това средно високо дърво, което расте бързо, развива мощна коренова система и не е взискателно към почвата. Може да се отглежда във всички райони на страната.

Особено красиво е през май, когато цъфти с едри бели, силно ароматични цветове, събрани в провиснали големи гроздове.

Декоративните качества на бялата акация след прецъфтяването не са от най-добрите, но тя е едно от най-подходящите широколистни дървета за дворове на южен склон и с бедна почва. Незаменима е за укрепване на дерета във вилните зони.

Розова акация. Това е много красиво, високо 3—4 м дърво с широка рядка корона. Цъфти през юни-юли с красиви нежнорозови, събрани в гроздове цветове.

Най-добре е да се използува за единично засаждане в тревните площи и като алейно дърво покрай пътеките.
Бяла върба. Расте на песъчливи почви край реките и блатата.

Като декоративно растение се използува сребристата бяла върба. Може да се засажда в дворовете с високи подпочвени води и по поречията на реки, където други растения няма да успяват.

Плачеща върба. Много красиво дърво с увиснали надолу жълти клонки. Особено колоритна е, ако се засади край дворно басейнче или край чешма, а може и сред тревата, но не самотна, а развеселена от хубави цветя.

Обикновен полски клен. Високо дърво с красива корона и хубави три- или пет-делни листа, които през есента стават пъстри. Подходящо е за единично засаждане в големите вилни дворове, разположени в ниските части на планините.

Мекиш. Ниско, устойчиво на суша и засенчване дърво. Подходящо е за групово и единчно засаждане във всички дворове.

Мъждрян (бял ясен). Ниско дърво с гъста кълбообразна корона, кожести листа и красиви метловидни съцветия. Сухоустойчиво е, поради което може да се отглежда в засушливи райони, на бедни ерозирани почви от равнинния, нископланинския и среднопланииския пояс на височина до 1200 м над морското равнище. Добре изявява декоративните си качества както единично засадено, така и в самостоятелни и смесени групи.

Конски кестен. Красиво, широко разпространено у нас високо дърво. Образува хубава закръглена корона. Цъфти през май-юни с красиви бели съцветия.

По-рядко се срещат много хубаво цъфтящите видове в червено и жълто. Поради голямата им височина и обем на короната са подходящи за отглеждане в по-големите вилни двороге

Плачеща черница. Тази форма по-често се използува в декоративното строителство. Малката й височина — 3 до 4 м, позволява да се отглежда във всички дворни и вилни места. Както и другите плачещи форми, добре е да се засажда единично в тревата.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top