Управляването на МПС е една от най-трудните дейности


Кой би повярвал, че управляването на моторно превозно средство е напрегната физическа работа? Та нали водачът седи удобно зад волана и с минимални усилия направлява превозното средство. Това усилие наистина не е по-голямо от усилието, свързано с обслужването на една автоматична машина. Нашият „автомат” обаче се движи със скорост 60—120 км в час! И то при сложни условия. Връзката му със земята е само косвена.

Намиращият се в движение наблюдател по друг начин възприема пространството и времето от намиращия се в покой. И колко по-различно е неговото положение от положението на пешеходеца, който благодарение на своите затвърдени сетивни и двигателни рефлекси се приспособява удобно към околната среда.

При днешните пътнотранспортни условия сигурното кормуване на МПС е много отговорна, ангажираща целия организъм и извънредно уморителна работа, която освен нервната система натоварва особено сърцето и кръвоносната система.

В критичните ситуации на оживеното градско движение кормуването наистина съперничи на тежкия физически труд. В една серия опити, в които изследвали здрави, от една страна, и — от друга, прекарали инфаркт на сърдечния мускул водачи на моторни превозни средства.

Проучили какво натоварване оказва върху организма управляването на aвтомобил, има ли разлика в постиженията на здравите и болните шофьори и какво е въздействието на скоростта и на различните пътнотранспортни условия върху отделянето на хормони.

Изследваните лица трябвало да изминат 200 км при градски условия и 300 км по автомагистрала. Резултатът бил изненадващ. Оказало се, че движението по автомагистрала със скорост от 190 км в час е по-малко уморително от движение в града с 50 км в час.

При градското каране и при движение по автомагистрала здравите водачи употребили спирачки 352 пъти, превключвали скоростите 284 пъти и 880 пъти увеличавали скоростта. Средната им скорост била 55 км в час.

При същите условия водачите, прекарали инфаркт, се движели по-бавно (49 км в час), но по-често употребявали спирачките и много по-често ускорявали движението. Интересно е, че те понесли по-добре голямата скорост по автомагистралата от градското каране и се държали почти по същия начин, както и здравите водачи.

Всичко това показва, че движението по автомагистрала с голяма скорост не претоварва организма. Много no-натоварващи са градските транспортни задръствания в движението, автомобилните колони, постоянните завои и кръстовища, нарушенията на правилата за движение от шофьорите и пешеходците.

При градското каране количеството на отделяния адреналин в минута превишава трикратно количеството, измерено в покой (При движението по автомагистрала то се увеличава двойно).

Вероятността за злополука, при движението с голяма скорост по автомагистрала е по-голяма, отколкото при бавното градско каране в колона.

Тук странното е това, че бързото движение по автомагистрала натоварва по-малко шофьора физически и емоционално, докато по-бавното градско каране представлява за водачите по-голямо физическо и нервно натоварване, въпреки че е по-малко опасно.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top