Ловно стопанство в България


Дивечът е съществен елемент от природната среда. Той е жива украса на ландшафта, важен фактор за поддържане на биологичното равновесие, източник на стопански блага и обект на ловен спорт. Данните от таксацията на дивеча от последните 10 години обаче категорично потвърждават спада на запасите от основните видове дивеч. Бракониерството продължава да бъде основен бич.

Ловува се денонощно с всякакви възможни средства и методи, като по този начин се нарушава половата и възрастовата структура на запасите при отделните видове дивеч. Запасите на най-ценните популации са сериозно намалели.

Ако допреди 10-15 години нашата страна се гордееше със своето дивечово богатство и стабилни запаси, сега състоянието е различно. Високата плътност при вълка, чакала и скитащите кучета също оказва негативно влияние върху развитието и структурата на дивечовите запаси.

Намаляването на дивеча се дължи и на неправилното отношение към дивечовъдната дейност в отделните държавни лесничейства и ловни сдружения ­ занижените грижи, неправилното ползване и недостатъчното опазване.

Приходите по линия на организирания ловен туризъм през последните години също намаляват. Обезпечаването с квалифицирани кадри също не е на необходимото равнище.

От 2002 г. се търсят решения и започна елиминирането последователно на всички негативни елементи, довели до спада на българското дивечовъдство. Акцентите за промяна са основно пет: законова уредба, финансиране, кадрово обезпечаване, контрол и формиране на обществено отношение.

Така че чрез една приета с обществен консенсус рамка има шанс не само да се възстанови и съхрани нашето дивечово богатство, но отново да се завоюват водещи позиции.

Първо, като европейска страна, която дава своя принос за запазване на биоразнообразието, и второ ­ в ловностопанско отношение, с трофеи, попадащи в световната ранглиста, и с икономически приходи от тази дейност за държавата.

Инж. Илия Симеонов

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top