Състояние на дивечовите запаси


Благороден Елен. По таксационни данни, чиято достоверност, за съжаление, и през този сезон продължава да е спорна, общият брой е 15 030, от които в държавните ловностопански райони (ДЛР) ­ 9 914, а в ловностопанските райони на дружините ­ 5116 броя. В сравнение с миналата година има увеличение на запаса с 5 %. Сравнявайки числеността на благородния елен през 1991 г. и през 2004 г., констатираме намаляване на запаса с 11 446 броя.

Тенденцията на постоянен спад в числеността на благородния елен след 1991 г. продължава да се запазва. Причините са, от една страна, в по-прецизно проведените таксации през 2003 и 2004 г., както и в завишената таксация през 2002 г., а от друга, се коренят в бракониерството, което влияе върху намаляването на общата численост не само пряко, но и косвено.

Чрез безразборния отстрел силно се влошава възрастовата и половата структура, откъдето намаляват възпроизводителните възможности и устойчивостта на популацията.

Наблюдава се участие в размножителния процес на много млади индивиди и с влошени трофейни и екстериорни качества. Поради тези и други причини плануваното ползване е определено средно на 2-3 % при нормално в размер на 20-25 %.

За да се подобри състоянието и да се осигури достигането на допустимите дивечови запаси, необходимо е да се разработи дългосрочна програма, базираща се на: ­ провеждане на всички ловностопански и лесовъдски мероприятия за подобряване на местообитанията на благородния елен.

Възстановяване на съществуващите бази за интензивно стопанисване на дивеча (БИСД) за благородния елен в ДДС. Тези съоръжения са абсолютно необходими за възстановяването на благородния елен в местата, които доскоро е обитавал, или където числеността му е на критичния минимум; ­ изграждане на 2-3 ферми за производство на благородни елени.

Елен Лопатар

Запасът е 4291 бр., от които 3006 в държавните ловностопански райони (ДЛР) и 1285 в ловностопанските райони на ловните дружини (ЛРЛД). В сравнение с миналата година увеличаването е с 5.8 %.

Като цяло запасите се стабилизират. Наред с всички останали мероприятия е необходимо възстановяване и изграждане на капани с цел улов на животни за разселване, както и на аклиматизационни огради и БИСД в подходящите местообитания.

Сърна

Запасът е 63 161 бр., от които 15 367 ­ в държавните ловностопански райони, 47 794 ­ в ловностопанските райони на ловните дружини. В сравнение с миналата година констатираното увеличение е с 2.2 %.

Като цяло за страната запасът от сърна е значително под допустимия. Намаляването на числеността на вида се дължи на хищниците, бракониерството, влошените местообитания ­ липсата на голи сечища в планинските и полупланинските райони на страната, както и на спадналия стопански интерес от стопанисващите дивеча през последните години поради действащите до 2003 г. срокове за отстрел.

Дива свиня

Наброява 45 788 екземпляра. Нарастването на запаса спрямо миналата година е със 7.8 %. Ползването е определено на 44.1 % от запаса за ДЛР и 60 % от запаса за ЛРЛД.

При положение, че прирастът варира от 70 до 130 % от общия пролетен запас, намаленият процент на ползване е резултат от няколко причини: ­ нарушената полова и възрастова структура, следствие на неправилно провеждан отстрел в площите, стопанисвани от сдруженията по чл. 30 от ЗЛОД.

Наличието на хищници (вълк, чакал и скитащи кучета), чиято численост в отделни райони е много над допустимата; ­ бракониерството, включително и при провеждането на “законен” лов; ­ промените в биотопите, обитавани от дивата свиня ­ процентът на горските култури до 15-годишна възраст и младиняците, изпълняващи функциите на укрития, силно намаляват.

В планинските и полупланинските райони на страната преобладаващата част от обработваемите в миналото селскостопански площи сега пустее; ­ отглежданите свободно питомни свине и получените кръстоски с дивата свиня в Източна Стара планина, Лудогорието и Странджа силно повлияха на трофейните и екстериорните качества на индивидите.

В тази връзка се наложи, чрез плана за разселване, да се внасят в посочените райони животни от Рило-Родопския масив и Западна България. Като цяло числеността на дивата свиня е стабилна и тя все повече се налага като основен ловен вид не само за масовия ловец, но и по линия на ОЛТ, където приходите за последните две години са повече от тези при благородния елен.

Дребен дивеч

Заек ­ 391 343 бр., увеличаване с 36 708 бр. (10.4 %); фазан ­ 77 660, увеличаване със 710 (0.9 %); яребица ­ 226 328, нарастване с 15 408 (7.3 %); кеклик ­ 18 386, намаляване с 829 (4.3 %).

Увеличаването на запасите от дребен дивеч е резултат от меката зима и дребноплощното земеделие. Чрез разселване на фазани и яребици през последните 2-3 години бяха отново задивечени редица райони. Но все още сме далеч от допустимите запаси за всички видове местен дребен дивеч.

Изводи

Сравнявайки реализираното ползване с таксацията, виждаме едно несъответствие, което показва, че при някои от видовете дивеч данните за числеността не отговарят на реалното състояние на запаса.

В крайна сметка таксирането на дивеча трябва да се извършва изключително сериозно и коректно под контрола на Националното управление по горите и неговите структури.

Липсва системна борба с хищниците. Намаляването на дивеча се дължи и на неправилното отношение към дивечовъдната дейност. Налице са и занижените грижи, неправилното ползване и недостатъчното опазване в отделните държавни лесничейства и ловни сдружения.

Инж. Илия Симеонов

 


полезни връзки: casinoredkings

Be Sociable, Share!

One comment

  1. MagelBan Fere
    02.11.2009 at 17:02

    Думи на Алена: А най-веселият и оставящ траен спомен успех е, че гушках и храних мечето Ботьо – три месечно бебе, намерено почти удавено в река в Родопите.

Leave reply

*
Back to Top