Организация и управление на ловното стопанство


Оптимизацията на организацията и управлението на ловното стопанство практически стартира с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Създадени са и функционират 39 държавни дивечовъдни станции, като две от тях “Искър” и “Воден ­ Ири-Хисар” се стопанисват от Министерския съвет. Регламентирани са няколко основни групи обществени отношения.

Условията и редът, по които се определят площите на ловностопанските райони; редът и начинът за придобиване право на лов, подборно ловуване и на ловни водачи; редът за разселване на дивеча; редът за провеждане на ловни излети; редът, сроковете и условията, по които се определя размерът на годишната вноска за ползване на дивеча; прецизира се правната уредба, свързана с охраната на дивеча, като се определят права и задължения на всички субекти, стопанисващи дивеча.

Бяха разработени и утвърдени две наредби ­ “За условията и реда за производство на дивеч във фермерни условия и полусвободно развъждане” и “За породните групи и изисквания, на които трябва да отговарят ловните кучета, условията за тяхното използване и редът за провеждане на изпитания с тях”.

В процес на изработване са и наредбите ”За бонитиране на дивечовите местообитания” и “За таксиране на дивеча”. За изпълнението на ловностопанските мероприятия и дейности за 2002-2004 г. годишно се осигуряваха между 2 800 000 и 3 200 00 лв. от бюджета на НУГ, а за стимулиране на борбата с хищниците ­ 700 000 лева.

Перспективи

За да се преодолеят слабостите в организацията и управлението на ловното стопанство, е необходимо: ­ Да се синхронизира нашето ловно законодателство с европейското, но при запазване на националната идентичност и специфика. ­

Да продължи разработването и утвърждаването на останалата поднормативна база, свързана с ловното стопанство. ­ Да се създадат оптимални условия за функциониране на държавните дивечовъдни станции, които да са гръбнакът за възстановяване на числеността и качеството на дивечовите запаси. ­

Да се даде нов статут на дивечовъдните участъци в държавните лесничейства, с което се предоставя възможност за инвестиции в стопанисването на дивеча. Тук е големият резерв, защото това са 10 % от общата годна ловна площ, а към момента държавата не може да заделя нужните средства с цел поддържане и увеличаване на дивечовите запаси в тези ловностопански райони. ­

Да се подобри работата в ловните сдружения по изпълнение на договорните задължения за стопанисване на дивеча, както и да нарасне контролът от страна на ДЛ/ДДС. ­

Да се предприемат мерки за подобряване на координацията между Министерствата ­ на земеделието и горите, на вътрешните работи, на околната среда и водите, на правосъдието, както и работата с ловните сдружения и природозащитните организации с цел ограничаване на бракониерството. ­

Да се разработи система за мониторинг на ловните видове, посочени в директивите на ЕС за запазване на природните местообитания и дивата фауна. ­ Да се разработи икономически модел за развитие на ловното стопанство в условията на пазарна икономика. ­

Да се изгради интегрирана система за единна национална ловна статистика. ­ Да се определят и утвърдят приоритетни теми за краткосрочни и дългосрочни научни изследвания и разработки за внедряването им съвместно с Лесотехническия университет, Института за гората, Института по зоология и други. ­

Да се усъвършенстват начините и методите за регулиране на числеността на хищниците. Да се работи активно в насока повишаване квалификацията на кадрите, ангажирани с ловностопанска дейност. Особено важна е и обществената подкрепа за опазването на дивеча в България.

Верният път за съхраняване за бъдещето на видовото разнообразие и дивечовия генофонд на страната е да се обединим около една обща дългосрочна национална стратегия за развитието на ловното стопанство.

Инж. Илия Симеонов

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top