История на стоматологичната помощ


Развитието на стоматологичната помощ съвпада с развитието на общата медицина. В древните египетски папируси, както и в клиновидната писменост на Асирия и Вавилон се дават общомедицински наставления и се говори за болестите на устата и лечението им. В древен Китай, са лекували зъбите посредством акопунктура – убождане с игли в различни части на тялото, в зависимост от мястото на заболелия зъб.

В свещените книги на древна Индия се намерили място и наставления за изработване на четки за зъби от дърво за миене на зъбите с ароматични пасти със стрити на прах растения. В древна Гърция покрай съсловието на жреците-лечители е съществувало и лекарско съсловие.

По-късно са били създадени и медицински школи. Най-известната от тях е била школата на Хипократ (5 в.пр.н.е.). Той свързва заболяванията на зъбите и устната лигавица със заболяванията на стомаха, черния дроб и далака.

В книгите на Корнелиус Целзиус от прочутата Александрийска школа (края на 1 в.пр.н.е) се описват анатомията на зъбите и устната кухина и техните заболявания.

След завладяването на Гърция от римляните гръцките лекари-военопленници са били отрупани с привилегии от Юлий Цезар. Зъбите на римските матрони са били лекувани от прочутия по това време Касцелиус.

По това време са били познати клещите за вадене на зъби и други инструменти, които малко се различават от сегашните. При счупвания на долната челюст са били прилагани превръзки от два ремъка.

Гален е използвал прашковидна превръзка през брадата. Целзий си е служил с конци от косми, за да фиксира чрез връзване между зъбите счупена долна челюст. След упадъка на римската империя последователи на римската медицинска школа станали арабите.

Хали Абаз (около 1094 г.) в своята медицинска книга препоръчва при заболяване на зъб да се налива в отворената пулпа врящо масло. Авицена или Абу-Али-Ибн-Сина (950-1037 г.) в своя „Канон на лечението” пише и за лечението на зъбите.

През Средновековието всякаква научноизследователска работа в областта на медицината е била преследвана и забранявана. С обща медицина са се занимавали монасите, а хирургията и зъболечението преминали в ръцете на бръснарите, които демонстрирали своето „изкуство” по панаири и пазарища.

През епохата на възраждането се отбелязва развой и в медицинската наука. Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е рисувал прекрасни анатомични скици на главата с лицево-челюстния апарат. Открити били и специални медицински училища.

В края на 15 в. Джовани д`Арколе пръв пломбира зъби, а през 16 век френския хирург Амброаз Паре дава описание на техниката за вадене на зъби и за операции в устната кухина. През 18-ти век известният хирург Фошар издава първия в историята на медицината труд „Ръководство по хирургия и лечение на зъбите”.

Той внася много нови неща в лечението на кариозните зъби, които е обработвал механично и след това е пломбирал, и в зъбното протезиране. През 19 век били конструирани ръчни бормашини за обработка на зъбния кариес.

Антисептичната ера, започнала след Пастьор, дава нов тласък на зъболечението. Бурното развитие на теоретичните основи на медицината (химия, биология, физиология, биохимия, патология) през втората половина на 19 век и началото на 20 век се отразява и на зъболечението като наука. Слага се началото и на висшето стоматологично образование.

Д-р М.Денчева
стоматолог ортопед

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top