Копър


Произходът на копъра е от Южна Русия, Западна Африка и Средиземноморския регион. Копърът се споменава в Библията и в древните египетски писания. Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. А гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър.

По времето на хан Кубрат, древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен копър. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Използван е и от Хипократ, бащата на медицината, в рецепта за почистване на устата.

В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. По това време се правели всякакви отвари, мазила и мехлеми.

Използвали копъра, като съставка при приготвянето на любовен елексири, предпазване от черна магия. Копърът е част от семейство Сенникоцветни, като магданоза, кимиона и дафиновия лист.

Единственото по рода си растение, при което и листата и семената, се използват като подправка. Коренът на копъра е тънък, вретенивиден, стъблото – високо до 150 см, гладко, зелено, разклонено.

Листата са дребни, игловидни, светло до тъмнозелени. Стъблото и листата имат восъчен налеп, придаващи им сивкав оттенък. Цветовете образуват сложно съцветие – сенник, семената са плоски, елипсовидни с ивички по края и светлокафяви, наподобяващи папрат и имат мек, сладък вкус.

Сушените семена са светлокафяви на цвят и с овална форма. Сходни по вкус на кимиона, те са ароматни и сладки, но и с леко горчив вкус.

Понеже е студоустойчиво растение, копърът издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури. Оптималната температура за растежа е около 16°С.

Макар и без голяма нужда от светлината, по-ароматичен става когато се отглежда на слънчеви места. Зеленият копър се прибира 20-30 дни след повикването, когато растенията достигнат височина 10-15 см.

Изрязва се до самата почвена повърхност и се връзва на връзки. Хранителната стойност на копъра се определя от високото съдържание на витамини (С, В1, В2, РР, Р, каротин – провитамин А) и минерални соли на калия, калция, фосфора и желязото, фолиевата киселина (витамин В9) и витамини С и Е.

Семената са много добър източник на калций и добър източник на минерали, манган и желязо. За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действа газогонно и успокояващо до сънотворно.

Наименованието му идва от старонорвежката дума “dilla”, която означава “успокоявам”. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.

Прилага се при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.

Употребява се и като нервоуспокояващо средство, особено при кърмачета. След менопауза и при някои ставни болести, като ревматоиден артрит.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането подобрява апетита, премахва коликите. Действа отхрачващо при бронхити и коклюш.

Маслото от копърово семе се получава чрез парна дестилация на семена от копър. Тъмножълта до жълтокафява течност с характерен карвонов подправъчен и свеж мирис и мек вкус в началото, който после преминава в остър и лют.

В състава на маслото влизат карвон, d-лимонен, α-филандрен, дихирдокарвон, α-терпинен, карвеол и дихидрокарве-ол, дипалиол, изоевгенол, α-пинен, дипентен и др. Маслото от семена намира приложение в хлебната, ликьорената, месната и рибна промишленост, в медицината, в парфюмерията и козметиката.

Маслото от копър семе се използва и за изолиране на ароматичните съставки карвон и лимонен. Уникалните ползи за здравето на копъра идват от двата вида лечебни компонента, които той съдържа, а именно монотерпени и флавоноиди и най-общо са:

Защита срещу свободните радикали и канцерогени Монотерпените е доказано, че активират ензима глутатион-S-трансфераза, който помага де се прикрепи антиоксидантната молекула глутатион да оксидантните молекули, които в противен случай нанясат вреди на организма.

Летливите масла, съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализиране на някои видове канцерогени. Копърът има антибактериално действие;

В българската народна медицина плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица.

Плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане – настойка от стръковете.

Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Винаги когато е възможно, е добре да се избира пресен копър пред сушената му форма, тъй като той е с по-високи благоуханни вкусови качества. Листата на пресния копър трябва да изглеждат рехави и зелени на цвят, за да е с добро качество.

Свежият копър е необходимо да се съхранява в хладилник или увит във влажна кърпа или със стъбла, поставени в контейнер с вода. Тъй като е много крехък, дори ако се съхранява правилно, копърът ще се запази свеж само за около два дни.

Копърът може да се съхранява и замразен, цял или нарязан, в херметичен контейнер. Сушените семена на копъра трябва да се съхраняват плътно затворени в стъклен контейнер на хладно, сухо и тъмно място, където те ще запазят свежи за около шест месеца.

Автор: Надя Златева

Източници:
”Билките във всеки дом” – Д. Станева, Д. Панова, Л. Райнова, И. Асенов
“Наръчник по билколечение” -М. Николова, П. Маналов
“Вегетарианство и суровоядство” – А. Белоречки, С. Чортанова

Be Sociable, Share!

2 comments

  1. еМКа
    07.12.2009 at 20:02

    Има една книга на Корней Чуковски “От двух до пети” – сборник с бисерчета, казани от деца на възраст от 2 до 5 години.
    Там има една такава смехорийка: “Мамо, много обичам чесън, защото ми мирише на салам!”.
    Сега и аз ще кажа: ” Ох, много обичам копър, защото ми мирише на таратор!”.

  2. Надя
    09.12.2009 at 15:20

    А пък аз ще кажа:”Много обичам копър, защото ми мирише на пролетна свежест и на екзотичност!”

Leave reply

*
Back to Top