Хрян


хрян Хрянът е от семейство Кръстоцветни, от което са и синапът и различните видове зеле. Многогодишно, издръжливо на студ растение, което добре зимува на открито в почвата и понася дори суровите безснежни зими. Коренът се изравя през есента и се съхранява през зимата в пясък. Цъфти от май до юли. Родината на хряна е Югоизточна Европа, откъдето той се е разпространил из цяла Европа.

Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Расте предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда навсякъде, като хранително, лекарствено и декоративно растение.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян.

Той бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата 4 пъти на ден. Хрянът има мощно месесто коренище, страничните корени на което силно се разклоняват и израстват на дълбочина до 2 и повече метра.

Централният корен е дебел, покрит с израстъци, наподобяващи брадавици, от които като правило израстват коренчета и филизи. Стъблото е право, клонесто. Листата около корена са много големи, с продълговато-овална форма.

Цветовете са бели, събрани са в дълго гроздовидно съцветие. Плодът-шушулка е с продълговато-овална форма. Семената обикновено не дозряват и са непригодни за размножение. Затова хрянът не се размножава чрез семена. За тази цел се използват калемите от страничните корени.

Съставки: Основното му качество е алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно противобактериално действие, при това за няколко минути.

Цялото растение, но предимно корените съдържат гликозида синигрин и негови аналози, които под влияние на ферментния комплекс мирозиназа се разпадат до важното алилсинапено масло, на което се дължи специфичният аромат и парещ вкус.

Корените съдържат 1,2% етерично масло. Както и витамин С, който се консумира с настъргани корени, подправени с оцет (като подправка и за лечение на безапетитие); в смес с кисело мляко 1:10 (при захарна болест) или с пчелен мед 1:1 (за стимулиране на храносмилането) по 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно.

Може да се използва и сок от свежи корени. В листата, стъблата и корените има следи от алкалоиди и фитонцид (който убива микробите). В корените на хряна има и лизоцим – белтъчно вещество с действието на антибиотик.

У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите. Но когато човек се разболее, това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяване на запасите. При простуда и грип се пие пресен сок от корените на хряна, съчетан наполовина с мед.

Дъвченето на парченце хрян избавя от бактериите, които предизвикват кариес. Също и тези на стомашно-чревния тракт; едно време често са употребявали хряна при различни неприятни усещания в стомаха. Настърганият корен, сокът и водните разтвори усилват секрецията на стомаха.

Затова в народната медицина хрянът активно се прилага при лечението на гастрит с понижена киселинност на стомашния сок. Настърганият корен от хрян, сварен с бира и хвойнови ягоди, се употребява при воднянка. Сокът, смесен с денатуриран спирт, се приема за разтриване при ревматизъм, при тъпа болка в ставите и костите.

С обгорен хрян лекуват язви, а също и гнойни, дълго незарастващи рани. Хрянът е противопоказен при възпалителните заболявания на стомашночревния тракт, черния дроб и бъбреците.

Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка. Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат – горчично масло – който дразни синусите и очите.

След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения.

Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства.

Прясно изстисканият сок, кашицата от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката. За приготвяне на водна запарка се взема 1 супена лъжица настърган корен, залива се с кана кипяща вода, запарва се тридесет минути в затворен съд и се прецежда.

В сока на пресните корени на хряна се съдържа лизоцим – вещество с антибиотично действие. Това е естествен антибиотик, затова хрянът прекрасно действа при лечението на болести с инфекциозен произход.

Добрите бактерицидни свойства на хряна позволяват да се приема при лечението на възпалителните процеси в гърлото, ушите, за зарастване на стари гнойни рани и язви. Сокът от хрян се капва в ушите при загнояване.

Сокът, извлечен от цялото растение, се препоръчва да се приема сутрин и вечер при наличие на камъни в бъбреците и в пикочния мехур. При заболяване на черния дроб се приема сок от корен на хрян с мед или захар.

Хрянът се използва и като ефективно козметично средство за премахване на лунички и тъмни пигментни петна по кожата. Проблемните зони се натриват със сок от хрян, разреден с вода.

При преохлаждане на организма, за да се избегнат простудните заболявания, се препоръчва да се притисне настърган хрян към стъпалата и коленете. А при напрежение, умствен и физически труд, хрянът може да се използва като общоукрепващо средство.

Кашицата, която се получава след настъргването на корените, се смесва със захарта и меда и се употребява вътрешно при инфекциозни заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Настърганият корен, сокът и водните разтвори усилват секрецията на стомаха. Настърганият хрян се прилага външно като обезболяващо средство за компреси при главоболие или зъбобол, болки в гърдите и в ставите, при радикулит и астма, като питка, получена от кашицата.

Кашицата от настърганите корени по силата на действие не отстъпва на синапа. Подобно на синапената лапа, тя оказва силно сгряващо действие. Наистина, такива „питки” не трябва да се държат върху гола кожа повече от 10 минути, тъй като могат да предизвикат раздразнение, а понякога и изгаряне на кожата.

С кашица от хрян, в смес с настъргана ябълка в съотношение 1:1, се налагат кръстът и ставите на ръцете и краката, за да намалее болката.

Нашите прадеди отдавна са прилагали хряна за лечение на сърдечносъдови заболявания – стенокардия и исхемия. За тази цел са настъргвали пресен хрян, смесвали са 1 чаена лъжичка от получената кашица със същото количество мед, така че цялото количество на меда и кашицата от хрян да не превишава 1 супена лъжица, и са изяждали на гладно тази смес един час преди закуска.

Тази стара рецепта може да се използва и сега. Но да се отчете, че в такъв вид хрянът не бива да се употребява повече от 30 дни. При неприятни усещания трябва да се намали дозата на хряна, а после постепенно да се доведе до 1 чаена лъжичка.

При необходимост лечението може да бъде възобновено, но не по-рано от 2 месеца. По време на лечението не трябва да се пуши, да не се употребява алкохол и да няма пренапрягане. За 3 години се препоръчва да се провеждат 5-6-месечни курсове за лечение с хрян.

От хрян може да се приготви прекрасно очистващо средство, което изкарва от организма слузта, като не поврежда и не раздразва слизестата ципа. Използва се и при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.

За тази цел трябва да се смесят 150 г кашица от настърган хрян и сокът от 2-3 лимона. Тази смес трябва да се приема по половин чаена лъжичка 2 пъти дневно – сутрин на гладно и преди обед. Полученото билково лекарство не трябва да се държи повече от седмица в хладилника.

В началото на приема това средство предизвиква сълзливост, неприятни усещания в главата, но на това не трябва да се отделя голямо внимание, а да се продължава лечението. Ако неприятните усещания изчезнат, значи организмът в пълна степен се е освободил от слузта.

След това се препоръчва в течение на няколко дни да се пие пресен сок от моркови преди хранене. Той ще помогне да се изведе от организма разтворилата се благодарение на хряна слуз и да се укрепи слизестата обвивка на целия организъм.

Изсушените корени на хряна може да се стрият до прахообразно състояние и прахът да се пази в плътно закрит съд. При необходимост от него може да се сготви кашичка, като се разрежда до нужната консистенция.

Получената кашеобразна маса се използва за компреси при подагра, радикулити, възпаление на мускулите. Прашецът от сухите корени не губи своите лечебни свойства в течение на 2-3 години.

Той се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. За целта се настъргва пресен хрян, взима се 1 чаена лъжичка от него и се добавя пчелен мед, като сместа не бива да надвишава общо 1 супена лъжица.

Изяжда се на гладно 1 час преди закуска. Взима се не повече от 30 дни. При неприятни усещания дозата на хряна може да бъде намалена, но постепенно отново се увеличава до 1 чаена лъжичка. Лечението не бива да се повтаря по-рано от 2 месеца. По време на лечението не се пуши, не се пие алкохол и човек не бива да се пренапряга.

Хрянът притежава и извънредно силни противосептични свойства. Даже малко парченце от него, поставено в различни туршии, ги спасява от плесенясване и разваляне като подобрява и вкуса на продуктите.

Понякога, за да бъде омекотен острия му вкус, хрянът се смесва с орехи, лимонов сок, с прясно настъргано цвекло или сок от него.

Част от информацията е по материали, останали през вековете отАмирдовлат Амасиаци – арменски лекар от ХV век.

Автор: Надя Златева

Be Sociable, Share!

3 comments

  1. еМКа
    08.12.2009 at 16:27

    Ох, много обичам хрян – мирише ми на телешко варено !!!

  2. Юлияна
    08.12.2009 at 16:34

    Двете ми любими супи са телешко варено и картофена крем супа! На втората не се слага хрян. Но телешко варено….ах фантазия. Иначе телешко месо не ям освен в тази супа.

  3. Надя
    09.12.2009 at 14:00

    Здравейте! Радвам се, че храня и копъра предизвикват такива асоциации у вас! На мен пък какви похотливи мисли ми минават в тази връзка… “бедна ви е фантазията”! Особено и материала ми за целината, която е считана за афродизиак №1! Но съм чела, че и джинджифилът е смятан за афродизиак! Абе подправките са считани за такива. Нормално!
    Докато пишех за целината се смях много, сещайки се за “сока от целина” от “Двойникът” . Както и за ” пилотския шлем, рендето и стръка целина” от “Ало-ало”.Така и не стана ясно май за какво го използват, ама е много смешно!Поне на мен!Определено се забавлявам на тази тема!
    Очаквайте материали и за други подправки!Отсега се облизвам.обожавам мириса на подправки! Затова и пиша за тях с голямо желание!
    Приятно хапване на телешко!

Leave reply

*
Back to Top