Шофьорската съвест


До каква степен можем да се владеем, зависи преди всичко от това, дали можем да схванем и да преценим последствията от нашите постъпки. В това отношение хората се различават много един от друг. Някои не реагират изобщо на възникналите у тях чувства и по този начин се откъсват от действителността, „летят в облаците”. Други са безразлични към този „вътрешен глас” и са склонни да вършат подлости и измами.

Има и такива, които са колебливи поради своята извънредно чувствителна психика. Едно от най-важните качества на шофьора е усетливостта му за идващите от външната среда обратни сигнали. Но шофьорът трябва да внимава и за самия себе си.

При движението по пътищата непрекъснато се създават такива положения, които го изкарват от търпение. В тези случаи сърдечната му дейност се ускорява, дишането му се учестява, кръвното му налягане се повишава — с други думи, организмът се стреми да се приспособява към новите положения.

Тъй като обаче човекът не е само биологично същество, той се нагажда и психически към създадените ситуации. Най-често в такива случаи следват ругатни, заплахи, вдигане на юмруци и жестоки нападки.

Следователно има какво да следим и у самите себе си и да се стремим да регулираме поведението си. Естествено успешното справяне с трудностите в движението не зависи само от добросъвестността, разбрана в нейния делничен смисъл.

От това, че някой е добросъвестен във всекидневния живот, съвсем не следва, че той може да управлява автомобил, без да допуска произшествия. За шофирането са необходими сръчност, бързо ориентиране в обстановката, рутина и навици, придобити в практиката.

Твърде много образовани, добре запознати със закона за движението по пътищата, морално безукорни хора се оказват неподходящи за шофьори. Изглежда че опасностите в транспорта се създават от съвсем различни предпоставки и връзки.

Be Sociable, Share!

3 comments

  1. nekerman
    11.12.2009 at 16:06

    Аз съм пример за горното изречение: “От това, че някой е добросъвестен във всекидневния живот, съвсем не следва, че той може да управлява автомобил, без да допуска произшествия.”

    Изкарах книжка като навърших 18 г. обаче от мене шофьор така и не можа да стане. Обаче обичам да се возя, на задната седалка като президента. :) А за седалката до шофьора казват, че е мястото на самоубиеца и затова не я използвам. И сигурно се сещате кои са ми любимите амтомобили нали? Разбира се немските, а от тях разбира се – мерцедеса. Обичам класиката. :)

  2. LaSombra
    12.12.2009 at 14:47

    Стига де. На мен половината удоволствие от шофирането ми е в коментирането на другите участници в движението и псуването по тях :)

  3. Надя
    14.12.2009 at 11:27

    Присъединявам се към “некерман”. И от мен шофьор не става! Даже и книжка нямам. Просто не изпитвам потребност да шофирам. Но обичам да ме возят! И аз предпочитам да стоя на задната седалка. Що се отнася до добросъвест-ността, има шофьори, които смятат, че пътят е само техен! Но има и такива, които са много предпазливи и изкарват от нерви другите шофьори. Мен са ме возили различни, като шофьорски стил, хора. И това не е свързано с възраст-та и шофьорския стаж. Има много млади хора, които са великолепни шофьори и возят много гладко, без излишни нерви и предпазливост, но и внимателно. Както и за някои тръпката от коментирането на другите шофьори, си е част от “забавлението”! Както е вярно, че колкото и да е внимателен някой, няма гаранция и че другия ще е такъв. Сигурно е важно дали пътят е сух или влажен и дали човек е убеден, че ако пътят е относително пуст, може да си отпусне “душата”, т.е. да натисне газта. Може би така стават най-вече ката-строфите. Както има и някои, които вечно бързат и нямат търпение към другите, съответно и към останалите шофьори. Но както се казва, опира до собствената съвест и дали се считат единствени на пътя или се “свиват” на пътя и пропускат всички и с това ги дразнят. Ккато се казва златната среда във всичко е най-хубавото! Лек и спорен ден на всички – шофьори и нешофьори!

Leave reply

*
Back to Top