Магданоз – зеленото злато


magdanozДвегодишно тревисто растение. През първата година развива само листната розетка, а през втората – до 80 см високо, право, разклонено, голо, набраздено стъбло. При основните и долните стъблови листа са с дълги дръжки и 3- пъти пересто наделена петура, а горните – триделни, с линейно ланцетни дялове. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8-20 главни лъча.

Плодовета са широко яйцевидни, 2,5-3 мм дълги при узряване се разпадат на две половинки. Цъфти юли-август. Химически състав: Плодовете съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фурокумарина бергаптен.

Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин – токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Листата в свежо състояние съдържат 356 мг витамин С, 8,26 мг каротен и др.

Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди – апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилеин. Още старите римляни са прилагали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

С такава цел и сега се използват плодчетата, стръковете и сокът от растението. Магданозът облекчава уринирането особенно при възрастни хора с хипертрофия на простатата. Засилва стомашната секреция и чревната перисталтика, изгонва газовете от червата.

При фармакологичното проучване на апиола е потвърдена способността му да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и на пикочния мехур – предизвиква нахлуване на кръв в тези органи.

Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация – регулира кръвотечението и премахва болката. Не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода.

Сокът от листата на магданоза се използува външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне” на млякото след прекъсване на кърменето. Сокът на магданоза е силнодействащ, затова не трябва да се пие наведнъж повече от 30-60 мл.

Най-добре е да се смесва с друг зеленчуков сок, например от моркови. Семената също се използват при тези проблеми. Натрошени семена се смилат и от получения прах се приготвя отвара: 4 чаени лъжици семена и 1 чаена лъжичка листа на 1 чаша вряща вода се варят 15 минути, изстива, филтрира се и се пие по 1 супена лъжица 4/6 пъти на ден.

За деца отварата се дозира с чаени лъжички. Силна отвара от семена на магданоз се смесва с лимонов сок за премахване на петна от витилиго. Използва се като настойка, приготвена по студен метод: 1 чаена лъжица семена се накисват в една чаша вода за 8 часа. Чаят се пие по 1/4 чаша 4 пъти на ден.

Треви и корени от магданоз: 4 чаени лъжици пресни или изсушени корени се накисват за 8-12 часа в 1/4 чаша вряла вода в затворен съд, филтрира се, добавя се 1 чаена лъжица мед от липа. Взема се по 1 супена лъжица 4 пъти дневно, половин час преди хранене.

Външна употреба: За да премахване на лунички и тъмни петна, се препоръчва сутрин и вечер кожата да се почиства със силна отвара от корени на магданоз, смесена с лимонов сок. За избелване на кожата ежедневно лицето се маже с пресен сок от листата.

На страдащите от камъни в бъбреците се препоръчва да ядат повече зелен магданоз – те се разтварят и се изхвърлят с урината.

От корени на магданоз се приготвя зеленчуков бульон за лечение на отоци със сърдечен произход: 1 супена лъжица корени се варят 10 минути в 1 чаена чаша вода и се пие по 1/2 чаша 2 пъти на ден. Противопоказания – нефрит на бъбреците.

При хронична коронарна недостатъчност и декомпенсирана сърдечна болест магданоз се употребява в каквато и да е форма. В допълнение 2 с.л. натрошени корени и листа се накисват в 1 1/2 чаши вряла вода за няколко часа, филтрира се и се пие по 1/2 с.л. 4 пъ-ти дневно 30 минути преди хранене.

При колики и газове в червата, гастрити с висока киселинност помага настойка от корени или къдрав магданоз: 1/2 с.л. от сместа се залива с 1 1/2 чаши вряла вода, натисва се за 5 часа в термос, след това се филтрира и се пие 1/2 с.л. 4 пъти дневно половин час преди хранене.

Както жлъчно средство може да се използва настойка от семената на къдрав магданоз: 11/2 чаена лъжица от билката се залива с 2 чаши студена преварена вода, накисва се от 8 до 10 часа, филтрира се и се пие по 2-3 с.л. 3 пъти на ден.

При цистит може да се приема 1-2 с.л., 5 пъти дневно, 30 минути преди хранене, настойка от корени и листа на къдрав магданоз: 2 с.л. натрошена смес се заливат с 1/2 чаша вряла вода за няколко часа, след което се прецежда.

При простатит настойка от корени на къдрав магданоз се приема по 1/2 с.л. 4 пъти дневно половин час преди хранене. При нарушения на менструалния цикъл, помага чай от семената на къдравия магданоз: 1/2 чаена лъжица суровини се заливат с 2 чаши охладена преварена вода, престояват 8 часа, филтрира се и се пие по 2-3 с.л. на всеки 2 часа.

При болезнена менструация и маточни кръвотечения се използва настойка от корени и листата на това растение: 2 с.л. натрошена смес се заливат с 2 чаши вряща вода за 4 часа, след което се филтрира и се пие по 1/2 с.л. 4 пъти дневно 30 минути преди хранене.

При разстройство в храносмилането и уринирането при децата помага настойка от семена, листа и корени на къдрав магданоз: 1 супена лъжица натрошена смес се заливат с 500 мл вряла вода, престоява в термос за 3 часа и се филтъра. Взема се 1 чаена лъжица 3 пъти на ден.

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз.

Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз се отглежда заради корена си. Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целината – Сенникоцветни.

Автор: Надя Златева

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top