Охрана на дивеча


Общата ловна площ на страната е над 10.3 млн. ха. Министерството на земеделието и горите чрез Национално управление по горите осъществява непосредствената охрана върху 3.8 млн. ха горски фонд, или 96 % от общата площ на ГФ в Република България. За тази цел са назначени 2825 горски стражари, от които 2402 са на охранителни участъци със средна площ от 1580 ха.

Към регионалните управления на горите са назначени звена “Подвижна горска стража” с обща численост 291 служители. В ДДС са назначени 99 ловни стражари и 18 служители подвижна стража.

Имайки предвид и ловната площ извън горския фонд, която е над 6.0 млн. ха, на един ловен стражар (включително и подвижна ловна стража) се падат над 51 хил. хектара.

Наред с незаконните сечи през последните 15 години се задълбочиха и проблемите с незаконното ловуване ­ бракониерството. За разлика от незаконните сечи бракониерството по лова в повечето случаи се извършва от лица в работоспособна възраст и целта не е физическото им оцеляване или набавяне на вещи от първа необходимост.

В определен период съществуваше форма на промишлен незаконен лов с цел извличане на финансова изгода чрез реализирането на сравнително големи количества дивечово месо на пазара, но след рязкото снижаване на запасите от дивеч тази форма на бракониерство вече се среща по-рядко.

Друга възможност за печалба е продажбата на незаконно добити трофеи от дивеч или предлагането на “услуги” и организирането на незаконен лов.

Известно е, че възможността за незаконен лов, независимо от обекта или района на интерес, е невъзможна, ако не се прикрива съучастието на служители по горите, държавните органи, организираните ловци или гражданското общество като цяло.

Възникналите в резултат на засегнати финансови и други интереси противоречия при предоставянето на ловностопанските райони също се отразиха негативно върху охраната на дивеча. Слаб е контролът при осъществяването на ловните излети.

Нарушенията започват още с непълното и неправилното попълване на разрешителните за лов и талоните към тях и стигат до неточното отчитане на отстреляния по количество и вид дивеч.

Липсата на достатъчно подготвени кадри и занижената в някои случаи дисциплина в лесничействата и дивечовъдните станции са фактори, които не само пречат на ефективната работа, но рефлектират негативно върху общественото мнение за системата на горите като цяло.

На всички са известни тежките условия на труд, при които изпълняват задълженията си горските и ловните стражари. До неотдавна липсваха механизми за морални и материални стимули за добре свършена работа.

Не се спазват изискванията на Кодекса на труда за работа през почивните дни и в извънработно време. Много често съвестното изпълнение на служебните задължения води до отрицателни последици за служителите по охраната както от страна на “влиятелни” нарушители, така и във взаимоотношенията с работодателя.

Макар през последните години да са предприети мерки за подобряване на техническата екипировка на служителите по охраната на горите, голяма част от техниката е стара и амортизирана.

Освен големия риск при задържането на извършителите на бракониерските действия, самото откриване на нарушенията е трудно, тъй като се извършват предимно нощем, в отдалечени от населени места райони.

Твърде често нарушителите са по-добре екипирани от служителите по горите с оръжие, транспортни и комуникационни средства. Това обуславя незначителния брой на актовете по ЗЛОД. Всички тези фактори водят до недостатъчно ефективен контрол от страна на ДЛ и ДДС за опазването на дивеча.

Не се използва напълно възможността да се избягват стресовите фактори и рискът, като се набира информация чрез службите на МВР, съвестните граждани, неправителствените организации и непримиримите с бракониерството ловци.

На практика охраната на дивеча основно се извършва от подвижната горска стража (ПГС). Това е логично, тъй като тя работи в екип от няколко души, разполага с по-добро техническо оборудване, а и като цяло другите служители извършват по-ограничено охранителна дейност.

Числеността на служителите от ПГС е 10 % от общата численост на горската стража, но въпреки това те са установили 34 % от извършените нарушения по ЗЛОД и са задържали над 50 % от оръжието, с което са извършени нарушенията.

За периода от 1991 г. до 2003 г. включително актовете за извършени нарушения по ЗЛОД са от 1.8 до 3.9 % от общия брой актове, съставяни от служители по горите (от 398 до 1 152 броя годишно). В същото време обжалваните наказателни постановления (НП) по ЗЛОД са няколко пъти повече от обжалваните наказателни постановления по ЗГ.

По ЗЛОД те са от 28.7 % (2001 г.) до 17.0 % (2003 г.) от общия брой на издадените, а по ЗГ се обжалват 5-8 % средногодишно от общия брой на издадените НП. Отменените НП (спрямо издадените) по ЗЛОД достигат 5.9 % (2001 г.) и 2.5 % (2003 г.), докато отменените по ЗГ средно са по-малко от един процент.

Очевидно е, че наказателните постановления за извършени нарушения по ЗЛОД са едни от най-често атакуваните в съда. Това е логично, тъй като последствията за нарушителите са твърде сериозни.

Съществуват и обективни трудности по изясняването на фактическата обстановка и доказването на определени казуси при този вид нарушения.

Положителен е фактът, че наред с подобряването на показателите по отношение на обжалването и отмяната на постановленията, съставяни от служителите по горите като цяло, се подобряват и показателите за актовете по ЗЛОД.

Нека разгледаме представителна информация за регистрираните в ДЛ и ДДС 1331 нарушения по ЗЛОД за периода януари 2002 – май 2004 година. Повече от половината нарушения (58 %) са извършени от нарушители на възраст от 31 до 50 години.

Най-често нарушители на ЗЛОД и ППЗЛОД са безработни ­ 28 %. Незначителен брой от нарушителите са служители на МВР, МО, НУГ и други държавни и общински администрации (4.6 %). В 3 от всеки 4 случая нарушителите извършват нарушения на територията на общината, в която живеят.

Само 5 % от нарушителите са с 2 или повече установени нарушения. 305 нарушения (23 %) са извършени от лица, които не притежават ловен билет, останалите (77 %) от лица, притежаващи ловен билет.

Основната част от нарушенията на ЗЛОД и ППЗЛОД стават през ловния сезон ­ ноември и януари, а най-рядко ­ през юни и юли, като една трета са извършени в държавните ловностопански райони.

В ловните дни са извършени общо 675 нарушения ­ 49 %, а в неловните ­ 51 %. Преобладаващата част от нарушенията са установени по време на извършването им (82 % ) от служителите по горите (90 % ) и от служителите на МВР (4.5 % ).

Значителна част от нарушенията са за ловуване без документи (491) и други документални провинения (251). В голям процент от установените нарушения се ползват МПС ­ общо 247. Предпочитано е гладкоцевното оръжие.

Ползване на незаконно оръжие е установено в 30 случая. Най-често жертва на незаконния лов е сърната ­ 45 бр., благороден елен ­ 17, и зайци 41. Отстреляни са и 12 диви свине и 2 мечки. Ето и някои от по-грубите нарушения на ЗЛОД през 2004 г.: ­

На 07.01.2004 г. в яз.“Студен кладенец”, на територията на ДЛ ­ Крумовград, е проверена лодка с четирима нарушители в нея. Намерени са кожа от елен лопатар, разфасовано и обезкостено месо и 2 гладкоцевни пушки.

След извършено разследване е установено, че е убита кошута на елен лопатар и че едната от пушките е незаконна. Съставен е акт за неспазване на ЗЛОД. Нарушителят е лишен от право на лов и е заплатил глобата и обезщетението, наложени му с наказателното постановление. ­

На 11.01.2004 г. по сигнал е извършена проверка в района на ДЛ ­ Мъглиж. Съставени са 8 акта по ЗЛОД, задържани са 1 сръндак, 3 сърни, 12 кг разфасовано дивечово месо с кости, 2 МПС и 4 ловни пушки. Наказателните постановления са отменени от районния съд. ­

В района на с. Стари Чал на територията на ДЛ ­ Крумовград, е спрян за проверка автомобил, в който са открити 68 кг дивечово месо. От заключението на назначената експертиза се установява, че месото е от 3 елена лопатари.

На водача на автомобила е съставен акт по ЗЛОД. Наказателното постановление е обжалвано от нарушителя. Още няма решение на районния съд. ­ На 01.02.2004 г. на територията на ДЛ ­ Елхово, при проверка на автомобил са открити отстреляни 3 диви заека.

Задържани са трима нарушители, на които са съставени актове по ЗЛОД. Иззети са ловна карабина с оптика и шумозаглушител, два бойни фара, 87 патрона и ловен нож. Наказателните постановления са отменени от районния съд. ­

На 02.10.2004 г. на територията на ДДС “Витиня” е отстреляна 1 зряла кошута. Нарушението е извършено от трима души. На един от тях е съставен акт по ЗЛОД. Конфискувани са 3 раници със 70 кг обезкостено дивечово месо, комплект прибори за нощно виждане и 1 ловна пушка.

Материалите са предоставени на прокуратурата. За да бъде по-ефективна превенцията и борбата на органите по охраната на дивеча с цел възстановяване на оптималния дивечов запас и свързаното с това възвръщане на името на Република България като уважаван в ловностопанско отношение партньор, предлагаме за разглеждане и приемане следните мерки:

законодателни ­ инкриминиране на тежките нарушения по ЗЛОД; административни ­ увеличаване броя на ловната стража и ловните надзиратели, съгласно разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД, адекватно финансиране на дейностите по опазване на дивеча от държавния бюджет.

Завишен контрол от страна на структурите на НУГ и ловните сдружения, съвместна работа с органите на МВР и МОСВ; обществени ­ привличане на НПО и широката общественост в борбата с бракониерството, работа с медиите.

Инж. Росен Попсавов

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top