Шофиране нощем


Малко са автомобилистите, които обичат да карат нощем. Докато силата на дневната светлина е средно 20 000—50 000 лукса и при слънчево греене може да достигне 100 000 лукса, при нощното, при изкуственото осветление силата на светлината е, общо взето, 10—20 лукса. А по пътищата, където няма осветление, водачът на МПС може да разчита единствено на своя източник на светлина.

Той се движи в „светлинния път” на автомобилните фарове, заобиколен от всички страни от пълна тъмнина. Вследствие на това неговото зрително поле се стеснява значително, погледът му обхваща само малка част от пътното платно, липсват сенки, намалява усетът му за дълбочина, не се различават цветовете, преценката му за разстояние става неточна поради липса на контрасти, подробностите се различават трудно.

При такива условия е много трудно да се почувства онова разстояние, което е необходимо за безопасно спиране на автомобила. Дистанцията за безопасно движение и минималният спирачен път трябва винаги да съответстват на обективната действителност.

Това означава, че скоростта на МПС не трябва да изисква по-голямо спирачно разстояние, отколкото е дължината на вижданата от водача свободна част от пътя.

Практиката показва, че при нощно кормуване водачите изразходват извънредно много сили. През нощта стават три пъти повече катастрофи, отколкото през деня.

Това означава, че значителна част от автомобилите не се движат нощно време на необходимата дистанция за безопасно движение. Така се нарича онази част от пътното платно пред движещото се превозно средство, в рамките на което водачът на МПС не може да спре колата си.

Дължината на дистанцията за безопасно движение зависи от скоростта на автомобила, от пътните условия (влажност, заледеност и др.), от зрението на шофьора и от неговата дееспособност.

Нощем дрехите на пешеходците и колоездачите поглъщат светлината, поради което шофьорите много често дори не ги забелязват, когато са извън границите на дистанцията за безопасно движение.

Облечените в тъмни дрехи пешеходци се забелязват от 26 м, облечените в светли дрехи — едва от 38 м, а носещите някаква чанта със светлоотразяваща повърхност (фосфорисцираща) — вече от разстояние 136 м.

Ако моторното превозно средство се движи със скорост 40 км в час, пешеходците остават извън зоната за безопасно движение. При скорост от 70 км в час обаче пешеходците вече попадат в рамките на опасния за тях спирачен път.

Следователно за предотвратяване на нощните злополуки пешеходците и колоездачите трябва да обличат дрехи, изготвени от светлоотразяваща материя. Докато тези условия не бъдат изпълнени, при всяко нощно пътуване ще бъде необходимо повишено внимание от страна на шофьорите, защото ще се движат постоянно на намалена дистанция за безопасно движение.

Тъмните участъци от пътя крият още една характерна особеност — намаленото чувство за опасност от страна на пешеходците. Изследователите грижливо са анализирали причините за трагедията на пострадалите по тъмните участъци на пътищата пешеходци.

При техните опити е поставяна задача на движещи се пред превозно средство пешеходци да забиват в земята маркировъчни знаци на онова място, от което по тяхна преценка те не могат да бъдат забелязани от водача на автомобила.

Пешеходците забивали знаците средно на 150—200 м от колата. В същото време фаровете на автомобилите осветявали само 100 м от намиращия се пред тях пътен участък.

При използване на късите светлини осветеният пътен участък е по-малък, около 30 м, а участващите в опитите пешеходци преценявали своята зона на безопасност на 60—80 м.

Всичко това доказва, че пешеходците погрешно преценяват разстоянието, от което могат да бъдат забелязани, и всъщност не би трябвало да смятат, че са в безопасност.

Те се движат самоуверено, защото виждат отдалеч, приближаващия се автомобил. От това си вадят погрешното заключение, че и шофьорът ги вижда и затова не се оттеглят встрани, без да подозират, че водачът все още може да не ги е забелязал.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top