Добавките към стъклото променят свойствата му


Оловното стъкло е по-блестящо заради повишения показател на рефракция, а бор се добавя, за да се променят термичните и електрическите свойства. Ториевият оксид придава на стъклото много висок показател на рефракция и се използва при производството на висококачествени лещи.

Големи количества желязо се добавят в стъкла, обсорбиращи инфрачервената светлина, като топлинни филтри на кинопроектори, а церий се използва в стъкла обсорбиращи ултравиолетовата светлина (биологически опасна йонизираща радиация).

За промяна на цвета се добавят метали и метални оксиди. Например манган се прибавя, за да се премахне зеленият оттенък, предизвикан от желязото, или в по-висока концентрация, за да придаде на стъклото аметистово оцветяване.

Селен се добавя за обезцветяване на стъклото или в по-високи концентрации за придаване на червеникав цвят. Ниски концентрации на кобалт (0,025 до 0,1%) оцветяват стъклото в синьо.

Уранът (0,1 до 2,0%) придава на стъклото флуросцентно жълт или зелен цвят. Радиоактивността на урановото стъкло обикновено не е опасна, но при стриване на прах, например при полиране с шкурка, вдишания прах може да бъде канцерогенен.

Сребърните добавки (особено сребърния нитрат) водят до получаване на цветове от оранжево-червено до жълто. Понякога стъклото се получава естествено от вулканична лава. То се нарича обсидиан.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top