Играта – основно средство на детето за контакт с околния свят


Когато излезем от майчината утроба, поемаме първата си глътка въздух. Пър-во съприкосновение с външния свят, който ни посреща. Новороденото е крехко и изключително уязвимо. Живее с потребносите си от храна, топлина, сън и сигурност, осигурени от майка му. То контактува с нея, чрез потребностите си, а тя с него – удовлетворявайки ги. Бебето постепенно започва да реагира не само инстинктивно на мама.

Погледът му се избистря, движи очичките; дава първите усмивки, предназначени за мама и другите членове на семейството. Усмивката е важна в човешките контакти, но за бебето е осо-бено важна.

Първа проява на желанието за общуване. Реагира с усмивка на маминия или на други от семейството му гласове. С усмивка посреща всеки, надвесил се над креватчето му. Постепенно реагира на повече външни стимули и извършва повече движения.

Реагира на топлите цветове, на повече звуци, долитащи от различните кътчета на къщата. Важно е бебето да не се претоварва и с много стимули, за да не се обър-ка и обезпокои и да реагира с тревожност / започва да плаче/.

Започва и да се смее с глас, рита с крачка и маха с ръчички. Самоопознава се: играе с ръчичките и крачетата си, слага ги в уста; дълго ги разглежда и смуче /особено, когато започнат да никнат зъбките/.

Първите несловесни контакти са много важни за израстването на детето. Първоначално това е единственият начин да контактува с околния свят. Но съществен за умението му да общува.

Защото през целия ни живот – не само като деца, а и като възрастни – ние общуваме не само словесно /вербално/, но и невербално. Знае се колко е важен езикът на тялото: жестовете, мимиките, позите при взаимоотношенията.

Как думите може да казват едно, а жестовете и позата друго. Затова и децата безпогрешно улавят и дешифрират реакциите и жестовете на отделните хора към тях. Те инстинктивно долавят кой е доброжелателен и кой – не.

Да се обръща внимание на реакциите на бебе е важно! Те ни казват много за състоянието и настроението му. И съответно така е осъществило контакта си с нас.
С пропълзяването и прохождането на детето, опознаването на света се превръща в приключение за него.

А за родителите – изпитание за търпението и съпричастието им към неговото любопитство. Всичко е интересно – собствените му играчки, копчетата на телевизора, уредбата, пералнята; тенджерите и тиганите, чиниите и всякаква покъщнина.

Започва да опознават отделните предмети, научава за какво служат. Заиграва се с тях, изучавайки ги. Общува така и с родителите, с братчетата и сестричетата; с всички роднини. Това е двояко общуване и научаване.

Защото те показват на малкия човек как се използват предметите, обясняват словесно и съответно то търси контакт с тях в тази вързка. От невербалния си опит и този с вещите, детето развива умения: сръчност, увеличава арсеналът си от думички, когато проговори, създава си речник и построява изречения. И се научава да общува с хората /първо със семейството си, а после и с външния свят/.

Когато детето започва да се учи само да се мие, облича, също може да се превърне в игра. Добиването на хигиенни и всякакви навици е по-лесно така: “ Хайде сега да из-мием ръчичките, устичката, зъбките, за да са здрави и хубави!” или “ Много добре ми помагаш да подредим масата, да сготвим яденето и т.н.” .

Така детето се чувства важно и значимо, част от семейния живот, допринасяйки с нещо. Добива и нужните му за живота самочувствие и самоувереност.
Всяка дейност и всяко знание, на които децата са обучавани, могат да се пречупят през играта.

От ежедневните домашни задължения до учебните и трудови навици. Всичко се усвоява много по-бързо и се запомня трайно. Не само да се говори за нещата от живота, а и като се показват. Разбира се е добре изискванията да отговарят на възрастта на детето. Ако то често се сблъсква с отрицателен опит, ще се откаже.

Чрез играта детето научава за природата: за животните и звуците, които те издават, имитирайки ги : “ Как прави кучето, котето, мечето; как се движат?”; как духа вятъра, че дъждът вали, а слънцето грее; за тревичката, цветята и дърветата. Дори още преди да проговори.

Чрез играта детето научава много за междуличностните отношения, социални роли и добива собствен опит. Изиграва образи от приказки – може да бъде плашливото зайче, смелият герой, хитрата лисица, гальовното коте, смелото птиче и т.н.

Различни образи, различни поведения, които то научава, изигравайки ги. Сценки от детската градина – родителите научават какво се случва там; какво и как преживява детето им, дали се чувства добре сред връстниците си. Играта на майки и бащи.

Момиченцето играе с куклите, облича ги, вчесва, прави се, че ги храни, приспива; момченцето пък “влиза” в ролята на бащата. Може да се изиграват различни професии – на учителката /много важен авторитет след родителите/, фризьорката, лекарката / лекаря/, полицая и т.н.

Професиите на мама и татко – така детето се чувства съпричастно с тях. Научава, че както те имат задължение да ходят на работа, така и то има задължение да ходи на детска градина – своеобразна негова работа.

Играта помага на децата да изживяват своите фантазии, да ги реализират, да се разтоварят от нездравословни или насъбрани чувства и емоции.

Добива емоционални-социални личностни умения и навици. Как възприема себе си; умее ли да разпознае чувствата си, на какво се дължат и да ги изрази подходящо.

Реакциите и поведението му в различните ситуации – с родителите, братя, сестри, роднини, приятелчета, учителката, други авторитети. Как реагира на поведението на другите? Готово ли е да губи или иска да е само победител, да отстъпва, да се подчини когато е нужно или иска да се налага.

Да се съобразява с чуждите чувства и желания. Но да иска да се съобразят и с неговите. Без да се стига до агресия, а с аргументи: “Аз искам това, защото…” и казва защо му е нужно. А вече родителите или друг авторитет преценяват дали това е възможно.

Но също така аргументирано казват защо “да” или защо “не”. Под формата на игра е ненатоварващо и весело. Играта спомага и когато първо единият е подчинен, а другият изискващ и обратно.
Развива се и спонтанността – играта изисква спонтанни реакции.

Децата реагират на момента, казват си едно на друго какво искат, какво мислят и се научават с течение на времето на здравословен самоконтрол, без да губят искреността си.

Играта е основно средство на детето за контакт с околния свят – неодушевен и одушевен – и служи за себеизразяване. Играта, дори и да не е свързана с използването на предмети, е начин детето да се научи адекватно да общува с връстниците си и възрастните.

Един ден ще му помогне за работата в екип, за поемане на отговорност за собствените действия и адекватни взаимоотношения в семейната, приятелската, социалната, професионална среда.

Автор: Надя Златева

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top