Луковични растения


Наричаме луковичните растения първата усмивка на пролетта, но за да я видим, ние трябва да се погрижим за тях още от есента. Освен ранния цъфтеж, тяхното безспорно предимство е, че голяма част от тях се поддават на форсаж или се използват за рязан цвят. Към тази група растения се отнасят едни от най-красивите, но съществено различаващи се помежду си растения (те са от различни семейства – Лилиеви, Кокичеви, Перуникови).

Обединява ги образуването на надебелени подземни части – луковици и грудки. Те представляват склад, в който растението натрупва хранителни вещества през един период от живота си, а ги изразходва през друг.

Семената на повечето луковични растения не се използват за размножаване, понеже растенията, получени от тях, зацъфтяват след 3 до 5 години, а при културните сортове растенията не могат да се възпроизведат. Въпреки голямото си разнообразие луковичните растения имат някои общи изисквания:

-дълбока, рохкава и отцедлива почва; трудно се развиват на тежки глинести и преовлажнени почви.

-не понасят наторяване с пресен оборски тор и лесно загниват, ако се използва такъв. Напълно разложения тор трябва да се разхвърля през есента. Прекомерното наторяване се отразява неблагоприятно върху узряването и съхранението на луковиците (податливи са на болести).

-при засаждане на луковиците вътрередовото радстояние между тях е 2-3 пъти по-голямо от диаметъра им, а дълбочината на засаждане зависи от големината им (2 пъти височината на луковицата).

-при резитба на цветовете трябва да се запазят максимален брой листа върху растението, защото в тях се изработват хранителните вещества.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top