Йонизирани храни


Подобно на маргарина и разтворимото кафе, облъчването на храните също е измислено по време на война. Първите опити с такива храни са правени през 1963 г, когато САЩ изпращат облъчено месо на войниците си във Виетнам.

Каква е целта на облъчването на храните? Облъчването на храните с йонизиращи лъчения, известно като „студена пастьоризация”, е метод, чрез който се удължава срокът на даден хранителен продукт, като се елеминират всички бактерии и спори на плесен от него.

При този процес се променя химическия състав на храната и поради това нейният вкус и миризма също могат да се променят. Вреден ли е методът на йонизиране на храните? Няма еднозначен отговор на този въпрос. При процеса на облъчване със сериозни дози радиация храната променя химичния си състав.

Има вероятност да се образуват съединения, които не присъстват в природата и които са вредни за здравето (радиолитични продукти). При облъчването също така могат да се образуват и свободни радикали, които атакуват клетките и техните системи.

Как се етикират йонизираните храни? В България за облъчени храни, продавани в потребителски опаковки, на етикета се изписва означението „облъчено” или „обработено с „йонизиращо лъчение” дори, когато е облъчена само съставка на храната. Същото се изписва след наименованието и в списъка на съставките.

Обълчването в българското законодателство. В Наредба 6 от 28 март 2002 г., „За видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, и условията и реда за обработването им” се казва, че облъчване на храни се разрешава само ако е налице основателна технологична необходимост за това, ако то не представлява опасност за здравето и е от полза за крайния потребител. Санкциите, предвидени за производител, който облъчва храни без лиценз за това, се наказват с глоба от 1000 до 3000 лв.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top