Крепостните стени на Авиля


Плаза Майор бележи центъра на стария град. Събота е, рано следобед и както в цяла Испания, хората са навън със семействата и приятелите си. За някои това е времето за аперитива им, преди да се отправят към къщи за основното си хранене за деня, късен обяд. Плаза Майор не винаги е бил така идиличен. Дълго е бил сцена за борби с бикове.

Представете си зрителите, натъпкани по балконите да крещят”Бик! Бик!… Оле!” През 19-ти век коридите на този площад били прекратени. Градската катедрала се извисява високо над главния площад.

Украсена с островърхи кулички и готически подпорни полуарки, тя е добър пример за онова, което в периода на готиката се нарича”флембоян”, т.е. претрупаност. Крепостта на Сеговия, Алказар, все още като че ли защитава далечната част на града.

Веднъж по време на кралския разцвет тя изгоряла, но била възстановена. Както много възстановени замъци в романтичния 19-ти век, този е претенциозно преувеличен, едва приличащ на оригинала.

Кратко каране през Кастиля ни довежда до укрепената Авиля. Авиля е прочута с перфектно запазените си средновековни крепостни стени. Над 300 години е била бойно поле между маври и християни, няколко пъти преминавала от ръце в ръце.

Построени през 1100г. около Авиля, стените са най-запазени в цяла Испания. Катедралата на Авиля била построена фактически в стената. А зад крепостния вал спокойните улички дават очарователния изглед на малките испански градчета.

Манастирът “Света Тереза” е построен върху родното място на най-прочутата авилска гражданка. Тереза написала най-популярните възвишени молитви за времето си и създала религиозния орден на кармелитките.

В тази малка позлатена църква поклонниците си припомнят за светицата. Стъклена витрина, пълна с реликви, включително пръст на Тереза, заедно с декоративен пръстен. Монахините правят знаменитите за града сладкиши и всеки посещаващ Авиля се наслаждава на сладостта им.

Тези сладки изглеждат като рохко сварени яйца, поръсени с пудра захар. В Испания всеки град си има специалитет. В Авиля това са сладките. Хубави са. Насочвайки се на изток от Авиля се чувствате потопени из огромните, високи плата на централна Испания.

Това е груба земя, наситена с история и традиции. А огромни бикове на хоризонта напомнят на шофьорите, че това е страната на коридите. Римски мост води до разположения на слънчев пясъчник град Саламанка.

Първият университетски град в Испания. Саламанка е по-младежки и по-малко туристически от Толедо. С местната навалица се наслаждавам на “пасео”-то, традиционното испанско безцелно шляене по Руа Майор и чудесния главен площад.

Плаза Майор, построен в 1729г. е най-последният испански площад. Хубаво място, докато висиш на някое питие да оглеждаш минаващите. Това е безгрижна, многовъзрастова смесица и според мен си е типично европейско.

Красивият Градски съвет се издига на площада. Макар повечето площади да са кръстени в чест на крале или светци, този е в чест също и на обикновени граждани от региона.

Паметната плоча върху колоната изобразява кастилски писатели като Сервантес, автор на Дон Кихот; герои и завоеватели като Кортез; популярни светци като Тереза; крале и дори диктатори. Например Франко.

А в неделя след литургията, дядковци и бабки се сбират да пощракат с кастанети. Сигурно ще платите малко повече, за да хапнете тук, но си заслужава заради атмосферата – наслаждавайки се на най-красивия площад в Испания, вкусвайки от най-доброто европейско “стъргало”.

Обаче, идвате в ресторанта и не искате да се разправяте с голямото меню. Така е и тогава е ред на “расионес” Расионес са малко по-големи от тапас. /испански леки мезета/ . Ако вземаш тапа, тя е като малка пластинка. Много вкусни са картофките-бравас.

“Брава” означава и “храбър”. “Храбри”, защото имат много лют сос. Е, след това разбира се, би било добре и малко шунка. Виното “Риоха” е от северна Испания. Значи, ако искаш силно испанско вино, “Риоха” е добро. Истинско вино!

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top