Съвети на педиатъра


За да сте сигурни, че бебето се развива добре, то трябва да бъде преглеждано редовно от детски лекар. През първите месеци прегледите трябва да бъдат веднъж месечно, а през втората година — поне веднъж на три месеца. Лекарят ще претегля бебето, за да види как наддава, ще следи добре ли се развива и ще го ваксинира.

Особено с първото си бебе майката ще има поне 5 до 10 въпроса към лекаря при всеки преглед. Добре е да имате тевтерче, в което да записвате възникналите у вас въпроси, и да отбелязвате факти, свързани с развитието на детето, като например кога са поникнали зъбите или кога се е появила екзема, защото по-късно може да се наложи да си спомните точната дата.

Разбира се лекарят и медицинската сестра от детската консултация извършват ежемесечни профилактични прегледи на децата до 1 година, от 1 до 3 години — всеки 3 месеца, от 4 до 7 години — 2 пъти годишно.

Медицинската сестра е задължена да посети новороденото дете в дома му още в първите 24 часа след излизането му от родилния дом. Първото лекарско посещение след изписване от родилния дом се извършва в дома на новороденото; по преценка на лекаря и друга част от лекарските прегледи могат да бъдат извършени в къщи.

Главната им цел е да контролират изпълнението на лекарските назначения, да обучават майките по практическите въпроси на правилното отглеждане и възпитание на бебето и да информират лекаря за неговото състояние. Обслужването от детската консултация, както и цялостното медицинско обслужване у нас е безплатно.

Някои семейства живеят далеч от лекар и не могат да го посещават всеки месец. В някои от тези случаи връзка с лекаря може да се поддържа и по телефона. Разбира се, много от бебетата се развиват нормално и без редовни лекарски прегледи.

Опитът показва обаче, че редовните месечни прегледи са жизнено необходими за бебетата, които не се развиват добре; те са разумна предпазна мярка за всички останали бебета.

Кой лекар да изберем? В много случаи лекарят, който е акуширал при раждането на бебето, продължава да се грижи за него и впоследствие. Всеки домашен лекар, който е свикнал да се грижи за бебета, може напълно да замени специалиста педиатър освен в случаите, когато възникне някой специфичен проблем.

В градовете обикновено, бебето се ражда в родилен дом и съответният акушер-гинеколог не се грижи за бебето след изписването, поради което майката трябва да намери детски лекар (педиатър). Някои майки предпочитат лекарят да бъде непринуден и да не бъде педант, други не се чувствуват добре, ако той не им предпише всичко до най-малките подробности.

Някои имат по-голямо доверие у по-възрастни лекари, други изпитват по-малко неудобство, ако безпокоят някой по-млад лекар, трети предпочитат лекарят да бъде жена. Ако имате такива проблеми, посъветвайте се с акушер-гинеколога, който обикновено познава почти всички детски лекари.

В интерес на доброто развитие на бебето то трябва да се следи по възможност от един и същ лекар. Така той ще може да съветва майката по всички въпроси, да определя дневния режим на бебето, неговото хранене. Освен това лекар, който познава бебето от раждането, е в състояние да предпише най-подходящото лечение при заболяване.

В детските консултации към районните поликлиники работят екипи от добре подготвени лекари и медицински сестри. Лекарите редовно преглеждат бебетата, ваксинират ги и дават съвети на майките.

Сестрите им помагат при изпълнение на лекарските предписания и в редица други случаи, свързани с грижите за бебетата, правят домашни посещения след излизането на майката и бебето от болницата и при възникването на проблеми, нетърпящи отлагане до следващото посещение в консултацията.

В повечето случаи родителите и лекарят бързо се опознават, постигат пълно доверие и разбирателство. Но понякога възникват недоразумения и напрегнати отношения. Те могат да се избягнат и ликвидират с откровеност от двете страни.

Множество млади родители отначало се стесняват да задават въпроси върху грижите за детето от страх да не изглеждат прости или глупави. Именно това е глупаво. Ако нещо ви тревожи, питайте — лекарите са именно за това. Лекарят с удоволствие ще отговори на всички въпроси.

Даже и да сте сигурни, че лекарят ще се сърди за нещо маловажно, но което ви безпокои, повикайте го. Здравето на детето е по-важно от чувствата на лекарите или родителите.

Може да се случи лекарят да се отвлече и да заговори за друго, преди да е отговорил точно на поставения от родителите въпрос. Ако те са стеснителни и не поставят въпроса отново, няма да получат отговор на вълнуващия ги проблем.

Родителите не трябва да се стесняват да върнат лекаря върху поставения въпрос, смело да обяснят какво точно искат да знаят, за да може той да отговори, или ако е извън неговата компетентност — да ги насочи към съответен специалист.

Ако детето ви е болно или в състояние, което много ви тревожи, и ви интересува мнението на други специалисти, ваше право е да свикате консулт. Много родители не смеят да постъпят по този начин, опасявайки се, че ще обидят своя лекар с липсата на доверие към него.

Консултът е нещо обикновено в медицинската практика и всеки лекар го приема. Впрочем лекарят чувствува тревогата у хората даже и когато е неизказана и това затруднява неговата работа. Един консулт е полезен и за двете страни.

Честното отношение е най-добро. Ако сте недоволни от грижите и съветите на вашия лекар, кажете му го съвсем открито. Така ще бъде по-лесно и за двете страни и вие няма да изпитвате раздразнение и вътрешно напрежение.

Случва се да няма разбирателство между лекар и пациент независимо от взаимния стремеж към искреност. В такъв случай е най-добре да се признае това открито. Даже и най-добрият лекар знае, че не подхожда всекиму, и приема това спокойно.

Вашият лекар ще ви каже по кое време на деня да му се обаждате, особено в случай на заболяване, изискващо домашно посещение. Симптомите на повечето детски заболявания се проявяват следобед и лекарят би искал да знае за тях своевременно, за да може да ви посети.

Естествено, ако симптомите се появят по-късно, ще му се обадите в първия удобен момент. В кои случаи да се обаждате на лекаря? След като сте отгледали две деца, вие вече знаете кога трябва незабавно да се обадите на лекаря и кога можете да изчакате до следващия ден или до следващото негово посещение.

Често младите родители желаят да имат списък на случаите, в които трябва незабавно да се обадят на лекаря. Даже и когато не ползват този списък, самият факт, че го притежават, им действува успокояващо.

Нито един списък не може да бъде изчерпателен, защото има стотици видове заболявания и наранявания и родителите трябва да разчитат до голяма степен на собствения си здрав разум. Тук са изложени само някои общи положения.

Най-важното правило е да се обадите на лекаря веднага, ако детето изглежда променено или държанието му е необичайно. Имам пред вид такива признаци като необикновена бледност, необикновена умора, необикновена сънливост, липса на интерес, необикновена раздразнителност, възбуда, неспокойствие, отпадналост.

Видът на детето е много по-важен от неговата температура. След 1-2-годишна възраст често пъти леките инфекции са съпроводени с висока температура, докато едно малко бебе може да бъде сериозно болно почти без никакво повишение на температурата.

Като общо правило, обаждайте се на лекаря при температура на бебето от 38,5°C нагоре. Разбира се, ако бебето има само лека простуда и температура 38,5°C, но иначе изглежда добре, не е необходимо да се обаждате през нощта и можете спокойно да изчакате до сутринта. Но ако при тази температура бебето изглежда зле и има по-тежки признаци, обадете се незабавно.

Простуда. Обръщайте се към лекаря при по-сериозни простудни заболявания, при поява на нови признаци или ако общото състояние на детето се влоши. При дрезгав глас и затруднения в дишането трябва веднага да се съобщава на лекаря.

Същото се отнася и за появата на болки или при съмнение за такива. (Не е необходимо да се съобщава всеки път за колики, които се повтарят всяка вечер в продължение на седмици.) Трябва веднага да се съобщава и за главоболие у малкото дете.

Понякога внезапната загуба на апетит е болестен признак. Ако това се случи еднократно, а иначе детето се чувствува добре, не е необходимо да се уведомява лекарят. Обаче ако загубата на апетита е съпроводена и с други изменения, той трябва да бъде повикан непременно.

Трябва веднага да се съобщава за необичайно повръщане, особено ако то е съпроводено и с други промени у детето или ако то изглежда зле. Това, разбира се, не се отнася до широко разпространеното повръщане след хранене в първите месеци.

За тежки диарии трябва да се съобщава веднага. При по-леки храносмилателни разстройства може да се изчака няколко часа. За диарията трябва да се съобщава скоро след появяването й. За кръв в изпражненията или в повърнатото трябва веднага да се съобщава. За възпаления или наранявания на очите — също.

При нараняване на крайник, ако бебето не го движи или показва признаци на болка, и при нараняване на главата, ако бебето не дойде в нормално състояние за 15 мин, трябва незабавно да се уведоми лекарят.

За изгаряне трябва да се съобщава, ако се появят мехури. Ако вашето дете е яло нещо, което може да бъде опасно, веднага трябва да се свържете с вашия или друг лекар.

Изриви. Най-често срещаните през първата година кожни прояви са подсичането, както и появата на розови петна по лицето и грапавост по бузите. Нито един от тях не изисква спешно лечение.

Поне през първото полугодие кърмачетата са предпазени от някои заразни болести, като морбили, рубеола, скарлатина (но не и от лещенка), ако майката е боледувала от тях. У малките кърмачета често се среща себороиден дерматит с образуване на корички по окосмената част на главата, но той не е причина за безпокойствие.

Понякога може да се появи екзема, за която трябва да се съобщи на лекаря в първите дни. Импетиго се среща рядко след излизането на бебето от родилния дом, но при появата на това заболяване трябва да се съобщи на лекаря още през първия ден. Ако при появата на изрив детето не се чувствува добре или ако изривът е много разпространен, трябва веднага да повикате лекар.

Намиране на лекар в непознат град. Ако в непознат град имате нужда от лекар за вашето дете, обърнете се към най-добрата болница. Оттам ще ви дадат името на някой педиатър или на лекар, който обслужва деца.

Ако имате затруднения, поискайте да говорите с главния лекар (който по всяка вероятност няма да е педиатър) и той може да ви насочи към няколко подходящи лекари.

Какво трябва да имате в домашната аптечка. Стерилна марля, 2 стерилни бинта, широки 5 см, и 2 — широки 2,5 см. медицински хигроскопичен памук, лейкопласт, широк 2,5 см, анкерпласт, пинцети за изваждане на трънчета, сода бикарбонат, опаковка детски аспирин, антисептично средство по препоръка на лекаря, мехлем против изгаряне.

Ако живеете далеч от медицинска помощ, посъветвайте се с лекаря дали не е добре да имате в къщи сироп от ипека, предизвикващ повръщане при по-тежко отравяне. Термометър — ректален за деца до 1-год, възраст, грейка, гумено балонче за клизми.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top