Момина сълза – символ на несподелената любов


Рано напролет, между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, които ухаят невероятно. Това е момината сълза – едно от най-нежните пролетни цветя. От дълбока древност много народи го почитали, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата.

Староруска легенда разказва, че тези прекрасни цветя са израснали от сълзите на русалка, която пламенно обикнала пастира Садко. Една нощ излязла да го търси по брега. Дълго се лутала по поля, блата и гори.

И ето сред стройните брези забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко с любимата си. Гордата красавица се обърнала и с разбито сърце тръгнала, за да се скрие в своето водно царство.

И само луната видяла как прекрасните и сини очи ронели бисерни сълзи. Те падали в тревата и се превръщали в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на болката на несподелената любов.

По мотиви на тази легенда руският художник Репин нарисувал картината „Садко в подводното царство”. А през 1896г. Римски Корсаков написал операта „Садко”. Древното латинско наименование на момината сълза е Lilium convalium, което в превод означава „лилиля на долините”.

Нежната и белота е станала символ на Дева Мария и непорочното зачатие. Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което достига до 30 см. височина. Има тънко, пълзящо коренище. Листата са едри заострени, с продълговато-елипсовидна форма.

Белите цветчета са дребни, камбанковидни. Имат силен и приятен аромат. Цъфти през май-юни. Размножава се чрез семена и чрез раделяне на коренищата през есента.

Новите растения започват да цъфтят след 2-3 години, после следва период на покой – също за 2-3 години. За да цъфти обилно, засадете цветето на полусенчесто и влажно място под някой храст или дърво.

Почвата трябва да е лека и добре наторена. Ако не я поливата редовно, момината сълза ще расте бавно, ще цъфти слабо и не така продължително.

Ирен Цветкова

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top