Размножаване и отглеждане на гладиоли


Името гладиола произхожда от латинското (gladius) – меч, (gladiolus) – малък меч, листата на гладиолата имат мечовидна форма. Цветовете са широки , фуниеобразни, събрани в съцветие върху право цветно стъбло. Нискостоящите цветове се отварят най-напред. Под земята се образуват луковици. Този род обхваща обхваща около 170 вида, произхождащи от Средна и Югоизточна Европа, Азия и Южна Африка.

Всички градински сортове гладиоли се делят главно на две групи: едроцветни и дребноцветни. Височината на растенията варира за различните сортове от 90 до 150 см. Съществуват сортове с най-разнообразна окраска – бяла, розова, жълта, червена, оранжева, виолетова – в чисти тонове или пъстри. Гладиолите притежават различни качества, които ги правят особено търсени.

По-важните от тях са следните: сравнително лесна агротехника на отглеждане и размножаване, лесно съхраняване на луковиците през зимата, трайност в отрязано състояние, способност отрязаните съцветия да отварят последователно всичките си цветове.

Размножаване и отглеждане. Гладиолите се размножават чрез т.нар. заместващи луковици и семена. Образуването на заместващите луковици започва, когато дължината на листата достигне 15-20 см.

От този момент основата на стъблото започва да надебелява, което е начало на формирането на новата луковица. Когато дължината на листата достигне 50-60 см, новите луковици вече достигат размерите на луковицата-майка. Добрите луковици трябва да бъдат кръгли, здрави, с високо изпъкнало чело и с диаметър 3-5 см, засаждат се от края на март до юли.

Гладиолите изискват добре обработена, наторена, пропусклива почва и слънчево местоположение. Обикновено през октомври, когато листата зажълтяват, луковиците се изваждат, подсушават се на проветриви места, след което се съхраняват в сухи помещения, където температурата не пада под нулата.

По време на съхраняването се правят неколкократни проверки и загнилите луковици се отстраняват. Гладиолите не понасят торене с пресен оборски тор, дори често в такъв случай не дават цветове. Изискват силно угнил и прегорял тор, най-добре внесен в почвата през есента.

По време на вегетацията понасят торене с изкуствени торове. Гладиолите изискват редовно и умерено поливане, особено по време на цъфтежа. Броят на образуваните малки луковици за различните сортове е различен. Общо взето белите сортове образуват по-малко на брой луковици в сравнение с другите сортове.

Малките луковичките се засаждат в края на март или началото на април в открити лехи, отстоящи една от друга на разстояние 12-15 см. Вътре в лехите луковиците се засаждат на разстояние 2-3 см. Датата на засаждане има много голямо значение, защото малките луковици, за да стигнат до цъфтеж, изискват по-продължителен период на развитие.

Размножаването чрез семена се практикува при получаване на нови сортове. За тази цел семената се засяват в сандъчета в оранжерия. Това става през януари-февруари в лека почвена смес, при температура в оранжерията 18 градуса.

Използване. Гладиолите се използват най-разнообразно – засаждат се в групи, в композиции с други цветя, но се използват най-вече като отрязан цвят. В последните случаи от много голямо значение са времето и начинът на брането. Цветовете се берат, когато най-нискостоящата пъпка е в момент на отваряне, такива цветове издържат продължителен транспорт и съхранение.

Be Sociable, Share!

Leave reply

*
Back to Top