Доста често се случва при нощно движение водачът да бъде заслепен от светлините на идващото срещу него превозно средство. Явлението е подобно на това, когато при прожектиране на филм в тъмна стая внезапно запалим електричеството в стаята. Всеки знае, че нашите очи се приспособяват (адаптират се) непрекъснато към средни по сила колебания на светлината. [...]
Малко са автомобилистите, които обичат да карат нощем. Докато силата на дневната светлина е средно 20 000—50 000 лукса и при слънчево греене може да достигне 100 000 лукса, при нощното, при изкуственото осветление силата на светлината е, общо взето, 10—20 лукса. А по пътищата, където няма осветление, водачът на МПС може да разчита единствено на своя източник на светлина. [...]
Странно е, че павираният път е бил открит от сляп човек, а не от човек с нормално зрение. Изглежда че слепите хора са имали по-голяма нужда от павиран път, отколкото виждащите. Консулът Апиус Клаудиус Каекус (каекус—сляп) през 312 г. rip. н. е. накарал своите слуги да постелят Виа Аниа с плоски базалтови камъни, за да не се загуби по време на своите разходки и лесно да се прибере у дома си. Така се родил павираният път с каменна настилка. [...]
Това, което наричаме усет за движение, не е нищо друго освен система от качества и навици, придобити на основата на конкретни познания за движението и на многогодишен шофьорски опит. В действителност усетът не е резултат на съзнателни мисловни процеси, а е преди всичко автоматично използване на емоционално преживени поведения и действия. Той е „седмото чувство“ на шофьора. [...]
До каква степен можем да се владеем, зависи преди всичко от това, дали можем да схванем и да преценим последствията от нашите постъпки. В това отношение хората се различават много един от друг. Някои не реагират изобщо на възникналите у тях чувства и по този начин се откъсват от действителността, „летят в облаците“. Други са безразлични към този „вътрешен глас“ и са склонни да вършат подлости и измами. [...]
Когато осмислим добре техническото развитие на епохата, в която живеем, изненадваме се от това, колко дълъг път е изминал човекът и каква голяма полза извлича от опознаването на закономерностите на природата. И въпреки това все още не можем да кажем, че сме успели да решим всички проблеми на цивилизацията. Това е валидно преди всичко за движението на МПС по пътищата. [...]
