Зюмбюл, храна за душата
Зюмбюлът е много известно, често срещано, едносемеделно, пролетноцъфтящо растение. Дал е името на семейството, в което членува – семейство Зюмбюлеви. Латинското му наименование „Hyacinthus” идва от името на героя в гръцката митология на име Хиацинт – син на музата Клио и царят на древна Македония Пир. Произхожда от местности при Кааспийско море, в зоните на Иран и Туркменистан. В арабския свят, най-вече в Персия, зюмбюлът е бил изключително почитано и ценено растение, което и до ден днешен е запазило своята символика. [...]
Много добре в тревния килим се съчетават кокиче, ранният жълт минзухар и синчецът (Scilia bifolia и S. sibirica), който показва нежните си сини цветчета през първите пролетни дни, преди разлистването на дърветата. Цъфтежът е обилен и на места се образува плътен син килим. Синчецът обича влажни и сенчести места, като може да остане на едно място много години. За един вегетационен сезон се образуват до 6 луковици. 
Кокичето (Galanthus nivalis), се размноава чрез луковици, които се изваждат през юни и се съхраняват в сухо помещение през лятото. Засаждането се извършва през септември-октомври. По-късно засадените луковици не се вкореняват добре и се нападат от гъбни болести, към които кокичето е силно чувствително. Засаждането на луковиците е на дълбочина 6-8 см и на разстояние 10-12 см. 
Мускари (Muscari) образува заедно с лалета, нарциси, примули красиви пролетни цветни композиции. Също както минзухарът е подходящ за форсаж. Височината на растенията е 10-30 см. Особен интерес представляват културните форми на M. botryoides, които са с бели цветове.