Още 400 години преди Христа Хипократ препоръчвал на жените, които искат да родят здрави и силни деца, да пият червено вино, в което са накиснати плодове от витекс.

Тази напитка наистина има силно укрепващо действие и в древна Гърция намирала широко приложение.

Съвременните изследвания потвърждават необичайните възможности на растението за общото укрепване на половата система и при лечението на предменструален синдром, маточни фибрози, проблеми с млечните жлези и безплодие.

Витексът регулира хормоналното равновесие, макар че не съдържа хормони. Той влияе косвено върху организма, като го подтиква сам да постигне необходимото хормонално равнище.

Неговото въздействие е съсредоточено върху хипоталамуса и хипофизната жлеза. Витексът е много ценно средство за облекчаване на болезнеността на гърдите и за регулиране на менструалния цикъл, защото намалява нивата на пролактина.

Известно е, че излишъкът от пролактин провокира този тип доскомфорт при жените. Според данни от мащабно изследване ниският прогестерон и високият пролактин често са причина за стерилитет при жените.

Идеален период да се заемете с това е около средата – края на месец откомври. В никакъв случай не прибързвайте със садането и не го правете по-рано от този период. Именно това е най-опасно! Има възможност растенията да израстат преждевременно.

В такъв случай напролет обикновено се развиват лошо или дават дребни и деформирани цветове. За да цъфтят задължително имат нужда от студен период и достатъчно хранителни вещества.

След като сте изкопали зоната, в която ще засаждате поставете луковиците. Дъното трябва да е много добре зазрохкано. Покрийте ги със смеска в съотношение 1:1 прегорял оборски тор и обикновена градинска пръст.

Двата субстрата трябва да бъдат много добре разпределени и смесени, така че да не преобладава единият. След това полейте. Заедно с това наторете с изкуствен тор. Зюмбюлите виреят добре и на слънчеви и на полусенчести места.

Напролет, когато поникнат може да наторите около два пъти. Поддържайте почвата на зюмбюлите постоянно влажна. Тези красиви растения могат да виреят много спокойно в саксии или керамични съдове, където ще изглеждат много ефектно.

Подходящи се за алпинеуми и формиране на красиви цветни петна. Отглеждането в сандъчета определено не е пропоръчително, защото луковиците са доста едри и ще се чувстват натясно.

Зюмбюлите обикновено дават по един цветонос, но при добро отглеждане и малко късмет могат да дадат два, макар и единият по-дребен.

Размножаване. Размножаването се осъществява както при луковични растения. Първата година върху една луковица може да има не една, а две (понякога и повече) спящи пъпки.

От тях се развиват две отделни растения, които пък формират две съвсем отделни, независими луковици. Изваждат се, отделя се нужното количество и се връщат обратно в почвата.

На практика растението осъществява само процеса и вие не трябва да действате по никакъв начин. Понякога зюмбюлите формират и странични детки от луковицата. Те се отделят и засаждат отделно.

Зацъфтяват на втората или третата година. Размножаването със семена също е възможно. Ако имате намерение да го практикувате, имайте предвид няколко неща.

Когато растението направи семенни кутийки, е добре да поддържате стъблото изправено, без пряк контакт с почвата, защото може да загние и да се разпукне преждевременно. При образуването им, след прецъфтяване наторете, за да може цветето да изхрани семената.

Пророкът Мохамед е казал за него: „Ако имах единствено два залъка хляб, бих продал единия, за да си купя зюмбюл, който да нахрани душата ми.”

Дълго време това цвете е било популярно в тази зона на Азия, но едва преди около три века западните европейци са го внесли на територията на Европа, където и до ден днешен е много популярно и отглеждано растение.

Подземният орган на зюмбюла е едра луковица, която напълно безпроблемно изкарва зимния сезон на вън. През пролетта, когато се стопи снежната покривка, заедно с много други, това цвете подава своите листа над почвата.

Те са зелени, с гладка периферия, леко месести, без дръжка и притежават успоредна нерватура (жилкуване). Впоследствие от техния център започва да се подава дебело цветоносно стъбло, което е покрито с множество дребни цветчета, издаващи силен, много приятен ароматен.

Тяхната структура включва 6 венчелистчета, 6 тичинки и 1 плодник с горен завръз. Чашелистчета липсват. Баграта е изключително разнообразна. Може да бъде бяла, жълта, оранжева, но най-често е синя.

Именно благодарение на нея и приятния мирис зюмбюлът привлича голямо количество разнообразни опрашвачи – пчели, нощни пеперуди, мухи или оси и др. След като приключи цъфтежа цялата надземна част – листата и цветът, изсъхват и опадат.

Жизненият цикъл на растението е приключил. Семената са хвърлени и луковицата остава в период на покой до следващия сезон, когато отново ще поникне. Зюмбюлът, който се продава на пазарите, е от вида Hyacinthus orientalis.

Има множество негови хибрида, които притежават доста едри цветове в много разнообразна цветова гама.

По-популярни сортове са например Hyacinthus orientalis orientalis „WoodStock”, в пурпурночервено, Hyacinthus orientalis „Jan Bos” във вишнево, Hyacinthus orientalis „City of Haarlem” в нежно жълто и много други.

Доста по-малко познати видове са Hyacinthus litwinowii и Hyacinthus transcaspicus, които много рядко могат да се видят като декоративни представители.

Каква е целта на облъчването на храните? Облъчването на храните с йонизиращи лъчения, известно като „студена пастьоризация”, е метод, чрез който се удължава срокът на даден хранителен продукт, като се елеминират всички бактерии и спори на плесен от него.

При този процес се променя химическия състав на храната и поради това нейният вкус и миризма също могат да се променят. Вреден ли е методът на йонизиране на храните? Няма еднозначен отговор на този въпрос. При процеса на облъчване със сериозни дози радиация храната променя химичния си състав.

Има вероятност да се образуват съединения, които не присъстват в природата и които са вредни за здравето (радиолитични продукти). При облъчването също така могат да се образуват и свободни радикали, които атакуват клетките и техните системи.

Как се етикират йонизираните храни? В България за облъчени храни, продавани в потребителски опаковки, на етикета се изписва означението „облъчено” или „обработено с „йонизиращо лъчение” дори, когато е облъчена само съставка на храната. Същото се изписва след наименованието и в списъка на съставките.

Обълчването в българското законодателство. В Наредба 6 от 28 март 2002 г., „За видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, и условията и реда за обработването им” се казва, че облъчване на храни се разрешава само ако е налице основателна технологична необходимост за това, ако то не представлява опасност за здравето и е от полза за крайния потребител. Санкциите, предвидени за производител, който облъчва храни без лиценз за това, се наказват с глоба от 1000 до 3000 лв.

Тогава една дребна работа, като купуването на половин дузина биберони, изглежда цяло изпитание. Майки, които са преживели състояние на депресия, са споделяли впоследствие, че следния път ще си набавят всичко необходимо много отрано, че всяка нощничка и безопасна игла ще бъдат на мястото си.

Място за спане. Вие може да искате да си набавите красива детска люлка, облечена с коприна. Но на бебето му е все едно.

Единственото, от което се нуждае, са странични стени, които да го предпазват от падане, и нещо здраво, но меко за дюшек. С успех могат да се използуват детско креватче.

Дюшечетата от шуплеста материя или с животински косъм най-добре запазват формата си, но са по-скъпи. (В някои случаи косъмът, главно свинската четина, предизвиква алергия у предразположени деца от алергични семейства.

Тази опасност може да бъде избегната, като се постави дюшекът в херметически калъф. Можете да направите дюшече, като нагънете едно одеяло и му зашиете пулове. Не използувайте мека възглавница като дюшек, защото има опасност бебето да се задуши в нея.

Кошчетата трябва да бъдат облечени отвътре, за да се предпазят ръцете на бебето от нараняване. Бебето няма нужда от възглавница.

В какво да къпете бебето и върху какво да го повивате? Бебето може да се къпе в емайлирано корито, във вана или леген. Къпането и повиването могат да стават на ниска масичка със здрави крака, край която да сядате, или на достатъчно висока маса, за да не трябва да се навеждате.

Ако можете да си позволите покупката на сгъваема платнена ваничка и имате достатъчно място за нея, това би било голямо улеснение за вас.

Тя е направена от непромокаем плат, закрепен на рамка с достатъчно високи крака, за да не се навеждате. След банята можете да изсушите, облечете и повиете бебето върху специалния платнен капак на ваничката.

Други принадлежности. Безопасни игли. Ректален термометър. Медицински памук, — половин килограм. За почистване на засъхнали секреции от носа се правят меки тампончета, а външното ухо се почиства с тампончета, усукани с влажни пръсти.

Витамини — най-често A, C и D. Консултирайте се с лекар за точно предписание. Сапун. — всеки мек сапун е подходящ. Кофа за пелени. Тя трябва да бъде с вместимост 14–15 литра, неръждаема и с капак. При опасност от ръждясване оставяйте в нея пластмасов плик